Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

— Ще ви прочета откъс из Осма песен на „Одисея“, озаглавена „Гостуването на Одисей у феаките“. Алкиной, цар на феаките, казва:

Професорът затвори книгата и хитро се усмихна:

— Какви са тези кораби, които се движат, направлявани само от мисълта и целта на мъжете, които пътуват с тях, и които не се боят от мъгла и мрак — попита той. — На какъв принцип работят те? Та нали радиоуправляемите кораби са познати едва от началото на XX век. А машина, която да се управлява от мислите на този, който работи с нея, все още не е направена. Да не говорим, че за да се движат корабите през мъгла и мрак, са необходими и специални радарни устройства… Откъде бяха стигнали тези чудеса до Омир. За машини ли ставаше дума, или за нещо друго. Ще кажете, че по това може да се спори. Може, разбира се, но аз успях да възстановя тези кораби. Оказа се, че те са построени на принцип, който и досега не е известен на човечеството. На мен ми беше все едно дали древните машини са направени на Земята, или са били пренесени отнякъде. Адресът на техния създател не ме интересуваше. Трябваха ми само идеите. Понякога е по-трудно да намериш посоката към едно откритие, отколкото да направиш самото откритие. Продадох всичко, което имах, и със събраните пари купих къща. На два етажа. На първия етаж приемах своите пациенти, а на втория обзаведох лаборатория. Успях да възстановя много от машините, описани в древните литературни паметници. Работех сам. Без помощници. Пазех в тайна моите занимания, защото исках в един прекрасен ден да подаря на човечеството десетки машини, за съществуването на които то дори не е подозирало.

Херодот съобщава за машини, направени от парчета дърво, с които са били построени египетските пирамиди. Успях да ги възстановя. По древни чертежи изработих уред, който, използувайки магнитното поле на Земята, може да преодолява гравитацията. Разкрих принципа на „Летящият гълъб“ на Архит Терентски, създаден 5 века преди новата ера. Успях да се добера до строителните тайни на създателите на храмовете на инките. Да не говорим за писанията на Псевдо Антипатър, където намерих описания на уникални металургични пещи, които и досега са непознати и които аз също успях да направя.

Но, уви! По някакъв начин мълвата за моите занимания плъзна из града. Пациентите ми намаляха. Започнаха да ме посещават тъмни, съмнителни личности и солидни господа, които ми предлагаха да откупят моите тайни. Отклонявах техните предложения, държах се грубо, превърнах дома си в непристъпна крепост, но всичко беше напразно. Един ден бях посетен от известен адвокат, който ми съобщи, че е представител на деловите кръгове и че в интерес на националната промишленост трябва да им продам патентите на създадените от мен машини. Разбира се, никой и не подозираше какво представляват те. Отказах. Той се усмихна мрачно, процеди през зъби: „Ще съжалявате за това!“ — и си отиде. Не обърнах внимание на заплахата, но след няколко дни домът ми пламна и изгоря до основи. От лабораторията не остана нищо. От личните вещи също. Опитах се да докажа, че пожарът е предизвикан умишлено, но полицията не ми обърна никакво внимание. Останах без всякакви средства. Буквално на улицата. За възстановяване на лабораторията и дума не можеше да става. Останала ми беше само любовта към древните литературни паметници. И аз прекарвах цялото си време в библиотеките и по щандовете на букинистите. Веднъж щастието ми се усмихна. Намерих древен папирус, от който узнах за албумите.

Самберг натисна някакво копче на катедрата си и в стената зад него се откри ниша, в която се виждаше стъклено ковчеже.

— Ето го причинителя на моето нещастие и на моето голямо щастие — нежно промълви професорът, приближи се до нишата, с треперещи ръце разтвори ковчежето и извади завит на руло ръкопис. Той го постави на бюрото пред себе си и продължи:

— В една галерия на пропастта Дяволското копито намерих албумите. От тях разбрах, че бъдещето на Земята е застрашено. Бях ограбен, огорчен от хората, но обичах човечеството. И реших да се посветя на идеята за неговото спасяване. Лиших се от всички земни удоволствия, които предлага животът на един млад човек, напуснах хората и създадох Института за спасяване на човечеството и света. Бях на 30 години — сега съм на 50.