Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

— Управляеми кълбовидни мълнии! Невероятно…

Луи и Хосе се изправиха. Кълбата бавно се люлееха от вятъра и приближаваха към хижата. И изведнъж страшен трясък разлюля планината. Сякаш десетки бомби избухнаха едновременно… Двамата инстинктивно се проснаха на земята. Облаци дим забулиха всичко. Земята се разтресе и огромни камъни със свистене преминаха покрай хижата и полетяха надолу. Покривът на хижата се напука и шумно се срути в единия си край.

И настъпи тишина. Глуха, странна тишина. Когато димът се разсея, кълбата бяха изчезнали. Във въздуха висяха само няколко бели облачета, които невинно се люлееха, като че ли нищо не се беше случило…

Ивац започна внимателно да разглежда командната маса на биоелектроцентралата. В средата се виждаха три червени бутона с надписи: първи контейнер, втори контейнер, трети контейнер. Над всеки от тях имаше амперметър и волтметър. В горния край на масата бяха наредени лампички. Изведнъж едната от тях започна да примигва тревожно и стаята се изпълни със звън. Българинът взе да се оглежда безпомощно.

В стаята връхлетя инженер Валд и натисна бутона за третия контейнер.

— Получило се е пренапрежение! — обясни той. — Когато броят на микроорганизмите се увеличи много, тази лампичка започва да свети и звъни авариен звънец. С натискането на този бутон част от микроорганизмите изпадат от контейнера и загиват. Остават само толкова, колкото са необходими.

Наистина лампичката изгасна и звънът спря.

— Вие защо не легнахте да почивате? — попита Ивац.

— Колегата го няма… — смутено съобщи инженер Валд.

— Как така го няма?!

— Предполагам, че доктор Харм го е предупредил по телефона за вашето нападение и той е избягал…

— Откъде? Вратата се пази от работниците.

— Централата има авариен изход към пещерата — отговори инженерът. — Сигурно се е измъкнал, преди да включите силовото поле.

— Какъв авариен изход! — скочи от мястото си българинът. — Защо не ми казахте веднага за него?

— Не сте ме питали… — тихо отговори Валд. — После за вас е невъзможно да го използувате. Той е направен така, че пропуска само мен и моя колега. Специални фотоклетки разпознават всеки непознат и автоматично затварят пътя.

Ивац втренчи очи във Валд. Той се мъчеше да разбере истината ли говори инженерът, или се опитва да скрие тайната на спасителния изход. Това беше много важно…

— Вие не се безпокойте! — обади се неочаквано Валд. — Аз ще дежуря по две смени!…

— Благодаря ви! — кимна с глава Ивац, продължавайки да го гледа недоверчиво. — И за да не скучаем, разкажете ми за какво служат различните бутони и измервателни уреди по масата.

— С удоволствие! — разтопи се от любезност инженерът и търпеливо започна да му обяснява устройството на биоелектроцентралата.

Българинът внимателно го слушаше.

— А може ли да намалим напрежението така, че и микроорганизмите да си останат живи и доктор Харм да не може да работи? — попита изпитателно той.

— Може! — отговори спокойно Валд. — Но това е безполезно. Доктор Харм ще включи аварийната централа, която се намира в неговата лаборатория.

— Нищо! — махна с ръка Ивац. — Намалете напрежението!

Инженерът се наведе над командната маса и взе да натиска бутони и да върти ключовете. Напрежението по скалите на волтметрите започна стремително да пада.

— Готово! — съобщи по едно време Валд.

— А сега го увеличете до максимум! — заповяда българинът.

— Но това ще предизвика токови удари — предупреди инженерът. — Ще изгорят уреди и предпазители…

— Слушайте какво ви казвам! — извика нетърпеливо Ивац. — Искам да попреча на доктор Харм да работи.

— Щом заповядвате… — примирено сви рамене Валд и продължи да движи пръстите си като пианист по бутоните на командната маса.

Напрежението започна бързо да расте.

И изведнъж страшен гръм разтърси планината. Кълбата на полилеите се счупиха със звън и всички лампички тревожно замигаха. Валд уплашено се залови да намалява напрежението.

— Какво стана? — разтревожи се Ивац.

— Не зная — отговори пребледнял инженерът. — Или земетресение, или в пещерата избухна бомба.

Настъпи тишина.

— Ти остани тук! — извика нервно Ивац и хукна навън. В първия момент той реши, че хората на доктор Харм атакуват с бомби вратата на централата. Но там беше спокойно, работниците, които я охраняваха, също бяха чули страшния гръм, стените на коридора се бяха разлюлели, но вратата стоеше невредима.