Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

— Изкуствени миражи! Интересно… — говореше си сам професор Бинком и, кой знае защо, доволно се усмихваше. — Много интересно!

… Като избраха удобен момент, Луи и Хосе предпазливо се измъкнаха от стаята. Озъртайки се, двамата бързо тръгнаха към изхода. Последната заповед на полковника носеше сигурна гибел на скритите в пропастта. Смъртна опасност заплашваше Ивац, а може би в Дяволското копито имаше и други пленници на Самберг.

Изведнъж външната врата на хижата с трясък се отвори и вътре връхлетя едрият майор Джино, целият раздърпан, измачкан, без фуражка. Погледът му гореше див и изплашен, като че ли беше преживял нещо много страшно. Той не им обърна никакво внимание и влезе в стаята на командуващия, без да затвори вратата след себе си.

— А, майор Джино! — чу се изненаданият глас на полковника. — Докладвайте!

— Господин… полковник… — накъсано пелтечеше майорът. — Танкът излетя…

— Как излетя? — попита недоверчиво Руфъс. — Искате да кажете, че се е взривил?

— Не! Съгласно… вашата заповед… — продължаваше да заеква едрият майор — напълнихме с взрив… един танк… и го изкарахме над… бездната. И когато се готвехме… да го пуснем… по инерция, духна вятър… и той излетя…

— Вие шегувате ли се? — кипна полковникът. — Това да не е птица?

— Не!… — съобщи майорът. — Нещо забуча и танкът излетя във въздуха.

— А хората? — попита командуващият.

— Хората… също! — доложи майорът. — Всички се… издигнахме… Едва… успяхме да се… приземим на около един километър от пропастта.

Луи и Хосе стояха замръзнали на мястото си, където ги завари връхлетелият майор, и слушаха смаяно разговора.

— Антигравитационно поле! — чу се гласът на професор Бинком. — Невероятно. Този професор Самберг прави чудеса.

— Ясно! — изръмжа полковникът. — А какво стана с миража?

— Изчезна!… — съобщи майорът.

— Добре-е! — процеди Руфъс. — Тогава ще нападнем пропастта от въздуха. Ало! Ало! Свържете ме с командуващия авиацията! Да! Обажда се полковник Руфъс. Незабавно две ескадрили да бомбардират бездната „Дяволското копито“. Да!…

Луи и Хосе тихо продължиха към външната врата. Тя беше отворена. Излязоха предпазливо.

— Гледай! Гледай! — извика смаяно Луи и дръпна Хосе за ръката.

Над планината се беше появило огромно синкаво огнено кълбо. То бавно се носеше към хижата. Ту плавно се спускаше надолу, ту величествено се издигаше нагоре. Изведнъж кълбото се разпадна на десетина по-малки кълба. Те се разпръснаха и бавно започнаха да обкръжават хижата. От време на време облаци дим се издигаха ту на едно, ту на друго място, като че ли отбелязваха пътя им.

Откъм щаба на полковник Руфъс се зачу шум. Изплашени гласове се смесваха в едно или се разплитаха, разчленяваха и блъскаха в дървените стени на старата хижа. Луи и Хосе се скриха зад купчина дървета, струпани на двора.

От хижата излезе командуващият, придружен от няколко офицери.

— Защо не стрелят по тия кълба? — крещеше полковникът. — Какво чака командуващият артилерията?

— Командуващият артилерията докладва, че снарядите отскачат встрани от тях! Заобикалят ги!… — отговаряше му един от офицерите. — Пита какво да правят?

В този момент в двора връхлетя офицер, придружен от трима войници. Лицата им бяха черни. Униформите им още тлееха. Офицерът застана пред Руфъс.

— Едно от кълбата се приближи до моя танк! — запелтечи той с изплашен гъгнив глас. — Стоманата се сгорещи и започна да се топи. Екипажът едва успя да се спаси.

От хижата излезе друг офицер.

— Господин полковник, току-що се обади командуващият пехотата. Автоматите за секунда се нагряват до червено… Щом кълбото премине отгоре, войниците с писъци изпускат оръжието си. Всичко метално се топи. Пита какво да правят…

Руфъс се изпъна, извади пистолета си и патетично извика:

— Предай им да останат по местата си. Ще се сражаваме до последния човек. След мен!…

В този момент се появи майор Джино.

— Господин полковник, вече… нямаме нито един танк, нито… едно оръдие… — съобщи разтревожено той. — Кълбата се приближават насам! Скоростта на движението им е три метра в секунда! Трябва да се оттеглим.

— Войниците бягат! — обади се друг. — Горещината на въздуха е непоносима. На много места гората се запали…

— Оградата на хижата гори!… — извика някой.

Целият щаб на полковник Руфъс заедно със своя командуващ позорно избяга към шосето. На двора остана само професор Бинком. Вперил поглед в кълбата, той мърмореше: