Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

Човекът го погледна недоверчиво и тръгна пред него. Ивац прекоси отново стаите, през които беше минал, и викна:

— Ханс, всички да влязат! Колкото може по-бързо!…

Скупчилите се по стълбата работници се раздвижиха и шумно нахлуха през широко отворената врата. Те вървяха гневни, настръхнали, с пламтящи очи и само облеклото напомняше, че това са бившите безволеви роби от Института за спасяване на човечеството и света. Когато и последният от работниците влезе, той дръпна вратата и тя се заключи сама.

— Настанете се тук, в празните стаи, и чакайте! — разпореди Ивац. — И наблюдавайте вратата. Ако някой се опита да влезе, отбранявайте я! — После се обърна към инженер Валд: — Да се върнем в командната зала!

— Седнете! — покани го българинът, когато влязоха в нея. — Освен вас още колко човека има в централата?

— Още един.

— Къде е той?

— Почива си в стаята, там, в дъното! — обясни Валд и посочи една врата, която се виждаше през прозореца на залата.

— Трябва да изключим централата! — уведоми го Ивац.

— Това е невъзможно! — скочи от мястото си Валд и нервно размаха ръце. — Чувате ли се какво говорите? Това е невъзможно…

— Как да е невъзможно! Всички централи в света могат да се изключват…

— Всички централи, да. Но тази е единствена!

— Не преувеличавате ли?

— Моля ви се, това е единствената биоелектроцентрала в света. Тя добива електроенергия от микроорганизми, които се намират в специални контейнери. Микроорганизмите могат да живеят само когато произвеждат енергия. В това възбудено състояние те се размножават, движат и живеят. Изключим ли централата, те ще умрат и никога вече няма да можем да ги възпроизведем отново. — Валд разпалено ръкомахаше, тресеше се цял от вълнение и мяташе умолителни погледи на всички страни…

Ивац го слушаше с изострено внимание. На науката, разбира се, бяха известни над 500 различни вида риби, които кондензираха в себе си електричество. Съществуваха дори електрически растения. Но зарядите бяха много малки. Микроорганизми с такива свойства? Това беше нещо колосално! Той за момент си представи каква революция може да предизвика подобно откритие, но след това отрезня.

— Съжалявам, но наистина се налага да изключим централата! — опита се да обясни на Валд той. — Иначе доктор Харм ще ни нападне и…

— Централата е неуязвима! — извика инженерът, съзрял в това спасителен изход.

— Как така? — попита недоверчиво Ивац.

— С този шалтер там — посочи Валд с ръка — около нея се включва силово поле. И никакво живо същество не може нито да излезе, нито да влезе в централата.

Българинът стана и включи въпросния шалтер. После се върна на мястото си и признателно погледна инженера:

— Вие откъде сте? — попита той.

— От Париж! — отговори малко поуспокоеният Валд.

— Знаете ли къде работите?

— Разбира се!

— И сте дошли тук сам?

— А как иначе? — повдигна рамене инженерът. — По-интересна работа от тази тук не зная. Не мога да си обясня само какво искате вие?

— Ще разберете… — И българинът търпеливо му разказа всичко.

— Но аз не познавам тези хора, за които ми говорите! — разпери ръце Валд. Той гледаше смутено и глупаво, мъчейки се да осъзнае доколко е истина това, което току-що чу. — Аз зная само доктор Харм. Гениален физик!…

— Колко ви плащат за работата ви тук?

— Заплатата е нормална! — опита се да се оправдае Валд. — Но тя не ме интересува… За мен е важна работата!

— Нима на повърхността не можехте да намерите такава работа?!

— Не, разбира се… Тази централа е уникална…

В този момент телефонът иззвъня.

Инженерът вдигна слушалката.

— Искат да говорят с вас! — услужливо съобщи той.

Ивац взе телефона.

— Слушайте, не правете глупости! — изгърмя сърдитият глас на доктор Харм. — Давам ви двадесет минути, за да се предадете!

— Добре знаете, че не можете да ни направите нищо! — невъзмутимо отговори Ивац. — Включихме силовото поле!

— Значи инженер Валд… — изръмжа Харм. — Предател!

— Доктор Харм — продължи учтиво българинът, — колкото и да ви е неприятно, трябва да изслушате и нашите условия. Ако не прекратите борбата против човечеството, ще изключим захранването на целия институт.

— Това е невъзможно! — мрачно отговори доктор Харм. — Попитайте инженер Валд и той ще ви обясни. Изключите ли централата, тя няма да може да тръгне отново. Тогава силовото поле ще остане неуправляемо и вие ще се окажете затворени завинаги в него.