Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

— Разбира се, вие сте прави да мислите така! — каза Ивац. — Но за съжаление аз не разполагам с никакви доказателства, с които да ви убедя. Опитах се да известя на хората за този институт, бях осъден и хвърлен в затвора. Това е всичко. Бен и Ханс ме охраняваха.

— Мисля, че всичко е ясно! — изправи се един мъж с бяла коса и красиво благородно лице. Очите му святкаха гневно: — Кажете какво можем да направим.

— В сградата открих входа към електроцентралата, която захранва целия институт. Предлагам да се укрепим там и да отправим ултиматум към интелектуалния елит, начело с професор Самберг да се откаже от войната с човечеството и да ни пусне на свобода.

— Да вървим! — решително завикаха бившите работници на Института за спасяване на човечеството и света.

Но в този момент прогърмя дрезгав глас:

— Сто-о-ойте! Никой да не мърда! Работниците веднага да се върнат в стаите си!… Говори доктор Харм! Говори доктор Харм! Работниците веднага да се върнат в стаите си. При неизпълнение на заповедта ще последват строги наказания! Говори доктор Харм… Говори доктор Харм…

Всички замръзнаха по местата си. Отначало Ивац също се стресна, но след това разбра, че говори високоговорител, монтиран на покрива на една от сградите.

„Значи са подслушвали всичко!“ — помисли си той.

— Не се плашете! — извика бодро българинът. — Доктор Харм е далече. Иска да ни сплаши с гласа си. Да вървим!

Освободените работници го последваха. Тръгнаха по стълбата надолу. Стъпалата не бяха повече от двадесет. След това имаше равна площадка и започваше стълба нагоре. Изкачването продължи повече време. Но галерията беше осветена и това ги улесняваше. Накрая стигнаха до масивна желязна врата, цялата обшита с дълги шипове. Пред нея също стоеше охрана.

— Къде? — заплашително запита пазачът.

— Аз съм от интелектуалния елит! — хладнокръвно отговори Ивац и се приближи към него.

— А тези хора? — недоверчиво попита стражът и се отдръпна.

— Ще започваме ремонт на централата! — обясни високо българинът. — Нима не виждате, че работниците са с охрана.

Човекът, който пазеше вратата, се вгледа и наистина видя, че между работниците, спрели на стъпалата, се мяркаха хора със сини коси.

— Отведете ме при дежурния! — не го оставяше да се опомни Ивац. — Той ме очаква!…

Обърканият страж се обърна и нерешително набра шифър върху шайбата, която се виждаше между шиповете на желязната врата. Чу се пронизителен звън, лампата над главата му тревожно замига и вратата бавно се разтвори.

— Все пак без документи не мога да ви пусна! — твърдо заяви човекът от охраната, който се стресна от шума при отварянето, и застана пред тях разкрачен, с ръце на кръста, решен на всичко…

— Как без документи! — зачуди се Ивац и му подаде страницата от албума. Той я пое, погледна я и после бавно се отпусна върху площадката пред вратата, като смешно люлееше ръцете си около тялото. Пътят беше свободен!…

— Почакай ме с хората тук! — нареди българинът на Ханс, който вървеше непосредствено след него, и продължи сам.

Премина покрай няколко празни, силно осветени стаи и влезе в огромна зала, по стените на която се виждаха прекъсвачи, табла, измервателни уреди и лампички. В нея, с гръб към открехнатата врата, стоеше човек с каскет и бяла престилка и говореше по телефона. Чул шума от влизането, човекът се обърна пребледнял и Ивац го чу да казва изплашено:

— Но те са тук!…

Българинът разбра, че не е нужно да се представя. Доктор Харм вече беше направил това. За щастие късно… Той се усмихна и затвори вратата след себе си. Човекът от залата изтълкува действията му по своему и страхливо започна да отстъпва назад, като се мъчеше да достигне командната маса на залата, разположена покрай едната й стена. Трябваше да се действува.

— Отдалечете се от командната маса! — извика Ивац.

Стреснат, леко подвил колене, човекът се спря и замръзна на мястото си, насред стаята. Каскетът му смешно се беше килнал назад. Острата му брадичка нервно потрепваше.

— Какво искате от мен? — с треперещ глас попита той. — Аз…

— Вие кой сте? — прекъсна го българинът, без да отговори на въпроса му.

— Инженер Валд! — уплашено отговори човекът. — Защо искате да унищожите централата?…

— Да я унищожим?! — опули очи учудено Ивац. — Кой ви е казал тази глупост!

— Доктор Харм!

— И вие, разбира се, веднага му повярвахте?! — поклати глава насмешливо българинът. — Щом Харм е казал, то… Ама че измислица! Елате с мен!