Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

— Защо нарушихте правилата на гостоприемството? Говорете!

— Аз ли? — изненадано се озърна Ивац и стана.

— Да, вие! Точно вие… — с лице, посивяло от гняв, потвърди Самберг. — Не се правете на глупав!

— Но аз наистина не разбирам в какво ме обвинявате… — запази самообладание българинът.

— Не е чак толкова трудно да се досетите! — процеди дрезгаво професорът. — Четете, Карлос!

Инспекторът стана от мястото си. Ивац видя, че държи в ръцете си вестник.

— Вчера вечерният вестник на град Кипс е публикувал следното съобщение:

„Към всички! Към всички! Към всички!

На дъното на пропастта Дяволското копито се намира Институт за спасяване на човечеството и света. В него се работи над страшни оръжия, заплашващи сигурността на всички хора. Ние: българският биолог Ивац Павлинов и швейцарският инженер Пиер-Ален Мино, сме пленени. Молим за помощ. Нека този, който намери това съобщение, го изпрати в пещерния клуб «Ла монтаня» и уведоми полицията…“

Всички развълнувано се надигнаха от местата си и Ивац разбра, че не са знаели за случилото се.

„Значи все пак моите съобщения свършиха работа! — прехапа устни замислено той. — Но нали на дъното на езерото беше поставена мрежа!…“

— Имате ли да кажете нещо в своя защита? — попита го професорът.

— Не! — отговори Ивац.

— Великолепно! — кресна Самберг. — Седнете! — И като се обърна към другите, с треперещ глас продължи: — Надявам се, че всички добре разбирате какво означава случилото се. То означава край на нашата мирна научна работа!…

Професорът преглътна шумно, направи пауза и продължи:

— То означава война!… Ето с какво се отплати за нашето гостоприемство този човек, когото ние милостиво нарекохме наш колега!

Ивац се учудваше как Самберг, създал цял институт с една едничка цел, за да воюва против цялото човечество, сега с такова настървение оплакваше мира.

— Вие може би се учудвате, че не виждате тук доктор Харм — извика натъртено професорът. — Той вече започна войната… Прави му чест, че единствен измежду нас е подозирал българския биолог в измяна. Дори се е опитал да унищожи съобщението, публикувано във вестника, но за съжаление това не му се удало… Вече сме разкрити и няма защо да чакаме. Утре сутринта хората ще получат нашия ултиматум. Заповядвам всички да разтворят пликовете с разработените планове за действие в случай на тревога. Започва великият поход за спасяване живота на Земята. Пред прага сме на най-бляскавото събитие в историята на човечеството. Най-грандиозното!… Най-величественото! Свърши се и с нашето заточение на дъното на тази планинска пропаст. Бъдещето разтваря вратите си пред нас! Името на Института за спасяване на човечеството и света ще украсява фасадите на най-красивите сгради на планетата. Заповядвам внимателно да се слушат предаванията на земните радиостанции, за да можем да следим за враждебните действия срещу нас. Всички да се върнат по местата си и да действуват по предварително разработения „вариант «И»“. Да остане тук само предателят!

Членовете на интелектуалния елит тихо напуснаха кабинета.

Съобщението на професор Самберг беше толкова неочаквано за всички, че никой не можа да го приеме спокойно.

— Трябва да ви съобщя — нахвърли се върху българина Самберг, когато останаха сами, — че съм дълбоко огорчен от вашата измяна. Във вас виждах един от бъдещите ръководители на Земята, а ето че се излъгах…

— Професоре — започна посъвзелият се Ивац, — нима наистина мислите, че ще спечелите войната срещу цялото човечество. Помъчих се да вникна във вашите идеи. Та вие искате да спрете прогреса, да унищожите знанията, да върнете хората в първобитнообщинния строй. И заради това използувате познания, за натрупването на които са били необходими невероятните усилия и време на силно развита цивилизация или на много гениални умове. Опомнете се, докато не е станало късно.

Професор Самберг мълчаливо го слушаше. Около устата и по челото му свирепо заиграха нервни бръчки, които правеха лицето му неприветливо и зло.

— Великолепно! — изкрещя той. — Досега мислех, че сте постъпили така от страх за живота си. Но виждам, че сте убеден враг на нашата идея…

Професорът заплашително се приближи до българина и дрезгаво заговори:

— Как изпратихте съобщението? По какъв начин? Чрез кого?

— Хвърлих шишето в минералния извор! — твърдо отговори Ивац. — И то е изплувало…

— Лъжа! — изсумтя старчето. — Езерото е затворено с мрежи, които не пропускат дори удавените насекоми. Някой ви е помогнал. Кой?