Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

— За съжаление не съм видял още вечерния вестник — извини се господин Хавиер. — И не мога да ви отговоря на този въпрос…

— Ако ми позволите, ще го прочета. То е кратко — продължи репортьорът: — „Към всички! Към всички! Към всички! На дъното на пропастта Дяволското копито се намира Институт за спасяване на човечеството и света. В него се работи над страшни оръжия, заплашващи сигурността на всички хора. Ние: българският биолог Ивац Павлинов и швейцарският инженер Пиер-Ален Мино, сме пленени. Молим за помощ. Нека този, който намери това съобщение, го изпрати в пещерния клуб «Ла монтаня» и уведоми полицията…“

— Да-а… — отбеляза полицейският съветник. — Интересно съобщение. Въпреки че може би става дума за обикновена шега. Ще наредя да се провери случаят.

— Благодаря ви, господин Хавиер! — каза репортьорът. Отново се чу пращене и дикторът съобщи: — От град Кипс ви предадохме подробности около нападението над полицията, станало тук. Ще ни чуете отново с програма от студиото…

— Чу ли! — изумено извика Хосе. — На дъното на тази проклета пропаст се намира цял институт. Значи и срутването не е случайно!…

— Сега разбирам всичко… — мрачно промълви Луи. — Трябва веднага да събудим Пиер-Ален и да вървим в града. Защото полицията, докато установи за истина ли става дума или за шега, може да стане късно. Ивац не би изпратил без причина такова тревожно съобщение.

Испанецът вдигна раницата си.

— Не прибирай транзистора! — предупреди го Луи. — Възможно е да съобщят още нещо…

И като вдигнаха несъпротивяващия се Пиер-Ален, двамата тръгнаха през гората към шосето…

Ивац дълго се разхожда по осветените галерии на пещерата. Съобщението на доктор Янсен, че професорът е решил да освободи Пиер-Ален, го развълнува. Явно това беше хитър дипломатически ход. Самберг искаше да накара останалите на повърхността Хосе и Луи да повярват, че на дъното на пропастта наистина е станало срутване. Липсата на памет у Пиер-Ален за тях можеше да има само едно логично обяснение — силен удар при срутването или изживян ужас.

Професорът разчиташе на техните естествени човешки реакции. Хосе и Луи веднага ще отведат Пиер-Ален в болница и по този начин обсадата на бездната ще се вдигне. Поне за известно време.

Българинът разбираше, че решението на професора в никакъв случай не е продиктувано от страх. Но то показваше, че поне в близко време Самберг не се готви да започне „облагородяването“ на човечеството. И затова вземаше всички мерки да запази тайната на института.

Не можеше да си обясни напълно и поведението на доктор Харм. Наистина ли той не е съобщил на професора за намерените в минералния извор шишенца, или просто си играеше с него. Какво се криеше зад всичко това?…

Погледна часовника си. Скоро слънцето щеше да изгрее. Ивац тръгна към своята квартира. Не искаше доктор Янсен да разбере, че въобще не е лягал.

Когато влезе, телефонът яростно звънеше. Прекоси бързо хола и вдигна слушалката.

— Дълбокият сън е много здравословен… — шеговито прозвуча гласът на Янсен. — Едва ви събудих. Ще ви чакам на входа. Днес е ден за мислене. Ще отидем заедно…

— След десет минути съм готов! — съобщи Ивац и затвори телефона.

Той бързо се изми, изяде един сандвич, смени костюма си и излезе пред сградата. Доктор Янсен го чакаше.

— Днес пак ли ще ми прожектират филми? — попита скептично българинът.

— Не зная — вдигна рамене докторът. — Вие се обучавате по програма, разработени от професора. Но предполагам, че ще работите с албумите…

— Вие също ли работите с тях?

— Да! — усмихна се Янсен. — Защо, не ви ли харесват?

— Напротив! — разпалено заръкомаха Ивац. По-интересно нещо от тях не съм виждал през живота си. Но за съжаление нищо не мога да запомня. Тези последни страници!… За вас те сигурно не съществуват?

— Грешите. На края на всеки работен ден аз също ги прелиствам…

— Нима професорът ви няма доверие!

— Ха-ха-ха! — засмя се гърлено доктор Янсен. — Вие продължавате да бъдете подозрителен като начинаещ детектив. Тези страници прелиства дори доктор Харм, когато работи с албумите.

— Значи ако някой унищожи албумите, целият интелектуален елит на института ще бъде безпомощен! — възкликна българинът. — Никой нищо няма да си спомня…

— Такава опасност няма! — успокои го развеселен Янсен. — Албумите се пазят добре. После те не горят и не се повреждат от влага. А що се отнася до последните страници, без тях работата с албумите е невъзможна.