Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

— Имам сериозни основания да мисля така — продължи Луи.

— Защо не доведе спасителна група от завода? — прекъсна го Хосе. — Добре знаеш, че Ивац и Пиер-Ален имат храна само за една седмица. Трябва да бързаме…

— В завода няма спасителна група. И никой не се е готвел да организира такава…

— Как! Нали главният инженер Брьоно обеща. Не му ли припомни това?

— Разговарях и с него, и с директора Гийе — промълви замислено Луи. — И оттук именно започват необяснимите неща…

— Какви неща?

— Малко преди ти да отидеш при директора, по телефона на главния инженер се е обадил непознат мъж. Той му е съобщил, че в завода ще пристигне човек, който се занимава със социологични проучвания и навсякъде разказва трогателно измислена история за нещастие в планинска пропаст, за да провери как ще реагират ръководителите на отделните предприятия…

— Значи… затова Брьоно…

— Да… затова главният инженер е бил толкова любезен с теб и веднага, без дори да поиска да му обясниш всичко, ти е обещал помощ — потвърди Луи. — Направил го е просто от грижа за доброто име на фирмата „Жано“. А спасителна група никой не е мислел да изпраща…

— Но кой може да е бил непознатият мъж, който се е обадил по телефона? — бърчеше чело, недоумявайки, Хосе и несъзнателно дращеше с нокти по кората на дървото.

— Това беше първият въпрос, който си зададох и аз! — продължи да разсъждава Луи. — И достигнах до единствения логичен отговор. При всички случаи това е човек, заинтересован да не се влиза в бездната. Но защо?

— И откъде е знаел, че отивам за помощ в завод „Жано“?

— За това не е толкова трудно да се досетиш. Но слушай по-нататък! След като се опитах още веднъж безуспешно да получа помощ от директора Гийе и инженер Брьоно, отидох в града…

— Говори ли с пещерния клуб „Ла монтаня“?

— Това беше първото нещо, което направих. Дадох телефонен разговор и…

— Изпратили ли са спасителна група?

— Не! Защото там нищо не знаят за случилото се… Не са получавали никаква телеграма от нас.

— Нима професорът… Не! Не може да бъде! Той сам предложи… — объркано започна да обяснява Хосе. — Наистина беше дръпнат, но да постъпи така. Не! Не мога да повярвам… — Той нервно вдигаше рамене и смутено въртеше главата си на всички страни. Луи го слушаше, без да го прекъсва. После тихо каза:

— Много те моля да говориш по-сдържано. Не се знае дали някой не ни подслушва!

Испанецът уплашено се озърна. От всички страни го обграждаше гора.

— Аз разказах на дежурния в пещерния клуб „Ла монтаня“ за случилото се. Обещаха веднага да изпратят група — каза Луи. — След това отидох до пощата, за да видя няма ли писмо за нас.

— И… — погледна го въпросително Хосе.

— И… тук ме чакаше най-голямата изненада. — Луи бръкна в джоба си и му подаде писмо. Той го взе, нервно разтвори разпечатания вече плик и извади пъхнатия вътре лист. На него пишеше:

„Уважаеми господине, радостен съм да ви уведомя, че съм добре. От бележката, която намерих в джоба си, узнах, че вие сте ме открили на шосето след катастрофата и сте ми се притекли на помощ. Горещо ви благодаря за това. Но тъй като около моето спасяване има много неясни неща, много ви моля за някои допълнителни обяснения.

Дойдох в съзнание в колата, която ме пренесе до града. Човекът, който я караше, ме свали пред вратата на болницата и си тръгна, без да се сбогува. Извиках и го помолих да си каже името. Той измърмори: «Професор Самберг», и замина.

След половин час минувачи ме откриха и отведоха в болницата. Преди прегледа там главният хирург установи, че ми е направена много сложна операция на краката. Нещо повече, установи се, че без нея аз едва ли съм щял да оживея при прекарването до града. Лекарите казват, че човекът, който е направил операцията, е извършил чудо.

Раните ми заздравяват бързо и вече съм в къщи.

Въпреки всичките ми опити не успях да открия професор Самберг. За такъв професор никой нищо не е чувал. Много ви моля, ако знаете нещо за него, да ми съобщите това в писмо. Щом се оправя напълно, ще ви потърся, за да ви благодаря лично.

Искрено признателен съм ви за всичко, което сте направили за мен!

Хосе вдигна очи от писмото.

— Нима професорът! — възкликна той. — За случилото се край пропастта Дяволското копито разказах само на него…

— Или той, или някой от неговите помощници! — отговори Луи. — Но това, че те се опитват да ни попречат да проникнем в бездната, показва, че сигурно Ивац и Пиер-Ален…