Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

И той трепна и замръзна на мястото си.

— Хей, какво ти стана? — извика испанецът. — Защо млъкна? Пак ли се страхуваш, че някой ни подслушва.

Луи с ококорени очи и уплашена физиономия му посочи нещо с ръка.

Хосе се обърна и изпусна раницата си на земята. На около десетина метра от тях стоеше Пиер-Ален.

— Пиер-Ален! — изкрещя Луи, който пръв се опомни и скочи от мястото си. — Пиер-Ален!

Но новопоявилият се остана на мястото си.

Те се приближиха към него. Той отстъпи назад.

— Приятелю, това сме ние: Луи и Хосе! Не ни ли познаваш? — смаяно попита испанецът.

Но не получи никакъв отговор. Пиер-Ален ги гледаше с безстрастен поглед и дъвчеше съсредоточено някаква тревичка, която се показваше от устата му. Сякаш въобще не възприемаше думите им. Ръцете му висяха безчувствени.

— Какво се случи в бездната? Къде е Ивац? Как излезе от пропастта? И откъде… — засипваха го с въпроси и двамата.

Ръководителят на експедицията продължи да дъвче тревичката и най-неочаквано тромаво седна на земята. Той въртеше очите си, примигваше и нищо повече.

— Може би камък е паднал на главата му и е загубил паметта си! — предположи Луи. — Поведението му не е нормално. Но как е излязъл и къде е Ивац?

Хосе приближи до Пиер-Ален, заобиколи го и започна да разглежда главата му.

— Видими следи от удар няма! — заяви той. — Може би просто е изживял силна уплаха.

— Трябва да го нахраним! — сети се Луи. — Сигурно отдавна не е хапвал нищо.

Хосе бръкна в раницата си и нареди пред него салам, консерви и хляб.

Пиер-Ален не им обърна никакво внимание. Той сложи едната си ръка под главата и заспа.

— Ами сега? — разпери ръце испанецът. — Какво ще правим?

— Ще го почакаме да се наспи — предложи Луи. — Може би, като си отпочине, ще дойде на себе си. Нищо не разбирам. Как е излязъл от бездната? И как ни намери в гората… Прекалено много случайности се събраха напоследък…

В този момент музиката в транзистора спря, чу се пращене и дикторът съобщи:

„В обичайната си рубрика «Куриози» ще ви съобщим за няколко необичайни събития, станали вчера в района на град Кипс. В три часа следобяд неизвестно лице се вмъкнало в полицията на този град. На всички присъствуващи полицаи и инспектори то показало някаква фотография. Вследствие на това те загубили паметта си и забравили кои са, откъде са и с какво се занимават. Невредим останал само един фалшификатор на пари, който в момента се намирал на разпит, но бил с тъмни очила. Досега всички опити да се открие престъпникът са безуспешни. След кратка музикална пауза ще включим нашия специален пратеник в град Кипс, който ще ни информира по-подробно за случилото се…“

И отново зазвуча музика, от време на време прекъсвана от реклами.

— Загубване на паметта! — повтори замислено Луи. — Странно! Може би и на Пиер-Ален някой е показал същата фотография… Ако, разбира се, може да се вярва на това съобщение!

— Нямаме основание да не му вярваме… — мрачно измърмори Хосе.

— Да слезем в града — каза Луи. — Предполагам, че лекарите вече се опитват да възвърнат паметта на полицаите. Ще заведем там и Пиер-Ален.

— А ако и Ивац е излязъл в същото състояние и се скита сам из планината?

— Трябва да поискаме помощ. Сами няма да можем да го намерим — поклати глава Луи. — Не знам защо, но ми се струва, че в основата на всичко стои този твой професор Самберг.

В този момент музиката и рекламите спряха и отново се чу познатият глас:

— Намираме се в кметството на град Кипс. Вие чухте преди малко за нападението над полицейското управление, станало вчера тук. При мен е полицейският съветник господин Хавиер. Помолих го да сподели своето мнение за случилото се:

— Аз смятам… — започна полицейският съветник с дрезгав глас, — че в случая се касае за организирани действия на цяла банда. Вероятно чрез хипноза нарочно са извадени от строя полицаите, за да може след това безнаказано да бъдат нападнати определени обекти. Но трябва да успокоя гражданите на Кипс. Взети са всички мерки за сигурност. Повикани са специалисти и полицаи от други градове и аз се надявам, че скоро престъпниците ще бъдат заловени.

— Благодаря ви, господин полицейски съветник! — продължи репортьорът. — Искам да ви задам още един въпрос. Малко преди нападението едно момче е донесло в полицията шише с бележка в него. То твърдяло, че го е намерило в подножието на планината в един ручей. За щастие дежурният не е приел всичко това сериозно и е върнал детето. Тази бележка е публикувана във вечерния вестник. Не смятате ли, че нападението има някаква връзка с нея?