Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

— За разлика от инспектор Карлос в моята работа тайни няма! — надменно съобщи той. — Няма да започвам от това, кое наложи създаването на нашия институт и какво очаква Земята. Попадне ли чуждо тяло в окото на човека, плаче човекът, а не чуждото тяло. Така стоят нещата и със замърсяването. Дотук има ли нещо неясно?

— Не! — отвърна късо Ивац. Той разглеждаше и слушаше красивия доктор Харм с интерес. Вече беше чувал за него от Янсен.

— След установяването на новия живот върху Земята пред нас стои огромна задача. Бих я нарекъл главна!… Трябва да установим за какво е създаден човекът. Може би той е музикален инструмент, на който никой не знае да свири! Може би е цвете, не разцъфнало досега. Или в огромното семейство на вселената е някакво винтче, което задвижва непознатите лостове на времето… Ами ако човекът е роден, за да служи като антена на непозната енергия или е предназначен да създава нови звезди и планети?! Всичко това ние не знаем!… Затова, след като унищожим техническата цивилизация, аз ще оглавя институт, който ще изследва предопределението на човека.

— Това означава, че хората ще бъдат подлагани на различни експерименти като опитни животни.

— Разбира се! — потвърди студено доктор Харм. — Но в името на науката!

— А ако предположим, че човекът има само едно предназначение — да бъде човек. Тогава какво? Ще излезе, че всичките ви усилия са напразни. И съществуването на института ще се окаже безсмислено.

— За това ние имаме точни доказателства! Знаем със сигурност, че човекът има друга мисия — отговори напълно убедено Харм.

— От албумите ли? — направо попита Ивац.

За момент настъпи тишина. Доктор Янсен го погледна тревожно.

— Да — отговори вместо Харм професор Самберг.

— Тогава не разбирам — каза невъзмутимо Ивац — защо, след като се знае истинското предназначение на човека, се замислят такива експерименти?…

— Това излиза извън кръга на нашия разговор… — сряза го настръхнало професорът. — Може би така трябва! Имате ли да попитате нещо друго?

— Да! — спокойно продължи българинът. — Не ми стана ясен един такъв въпрос: какво ще стане, когато членовете на интелектуалния елит на института остареят и станат неспособни да изпълняват задълженията си? Кой ще ги замести?

— Трябва да ви успокоя, колега! — надменно отговори Самберг. — Ние сме в състояние да спираме процеса на стареенето и да продължаваме живота до безкрайност. Така че ще разполагаме с достатъчно време да завършим всичко, което сме замислили. Имате ли други въпроси?

— Не! Поне за сега, не.

— В такъв случай половин час почивка! — обясни професорът. — Моля ви да минем в стаята за отдих.

Всички станаха от масите и бавно тръгнаха към една врата, която се отвори зад катедрата на Самберг. Ивац ги последва.

Стаята, в която влязоха, беше по-малка. В нея имаше бар и масичка с въртящи се столове от камъш. Около стените й бяха наредени оцветени в различни цветове машинки с бутони и лампички. Българинът се приближи до една от тях. Разгледа я внимателно, но не можа да разбере за какво служи.

— Е, какво, доволни ли сте от вечерта? — чу той до себе си гласът на доктор Янсен.

— Много! — извика Ивац с изкуствена приповдигнатост, защото предполагаше, че го подслушват. — За какво служи този уред?

— За забавление! — обясни Янсен. — Ето, ако натиснете този бутон и попитате гласно за нещо, върху светещ екран ще получите отговора. Например квадратите на всички числа до 1000. А ако натиснете този, ще научите рождените дати на военачалниците на Александър Македонски.

— И всички машинки ли са такива?

— Да. Свързани са с общ електронен мозък и са много забавни. Могат да отговарят на всякакви въпроси. На миналата сбирка инспектор Карлос, който е страстен ловец, попита колко еднооки зайци ще има на Земята през 2000 година и получи точен отговор. Но с тях може да се играе само по време на сбирките „Сам срещу всички!“ Иначе стаята е заключена.

— Извинявайте, Янсен, мога ли за малко да ви отнема събеседника? — попита учтив глас зад тях.

Ивац се обърна. Доктор Харм! На тънките му устни пълзеше някакво подобие на усмивка…

— Разбира се — кимна любезно Янсен и се отдалечи.

— Да отидем в моя кабинет — предложи Харм. — Трябва да поговорим!

— Но… сбирката може да започне отново! — опита се да отклони поканата Ивац. — Все пак аз съм опонент на всички и ще бъде неудобно да отсъствувам.

— Не се безпокойте! — прошепна доктор Харм и втренчено го загледа. — Ще се върнем навреме. Кабинетът ми е съседен с този на професора. Да вървим!