Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

Третият седна край масичката, точно срещу Ивац. Той беше мъж на около 40 години. Главата му спокойно можеше да служи за модел на мъжествена красота: черна къдрава коса, бяло лице, гъсти изписани вежди, римски нос, тънки устни, волева брадичка… Силно поразяваше у него прекалеността на тази хубост. Като че ли природата беше разполагала с повече материал, отколкото й е бил необходим при създаването му, и въпреки очевидността на това го е изразходвала докрай. Мъжът непрекъснато подозрително се озърташе. Черните му цигански очи горяха трескаво, фанатично.

Професор Самберг стана.

— Господа, смятам, че можем да започнем — дружелюбно съобщи той. — Сбирката ни ще премине по следния начин. Първо, аз ще направя резюме по темата и след това ще предоставя възможността на всеки от вас да сподели възгледите си. Разбира се, по своята специалност… Опонент на всички изказващи се ще бъде нашият нов колега — биологът Ивац Павлинов. Сам срещу всички!

— Сам срещу всички! — извикаха едновременно другите участници в сбирката и започнаха да ръкопляскат.

— Вие — обърна се Самберг към българина — имате право да задавате всякакви въпроси на говорещите и да оспорвате идеите им. Според правилника на нашите сбирки „Сам срещу всички!“ можете да ги прекъсвате, когато си искате. Те са длъжни да ви обясняват добросъвестно дори елементарни неща, ако, разбира се, пожелаете това… Но преди да започнем истинската част на нашата сбирка, ви моля всеки да вземе по един молив. Ритуалът трябва да се спази!

Всички кимнаха и подострянето на моливите започна. Ивац беше изненадан от ролята, която му отреди професорът. Та той дори не знаеше темата на сбирката. А може би ставаше въпрос за тест, на който Самберг и неговите помощници искаха да го подложат, за да проверят истинската му стойност като биолог. Може би!…

Старчето напусна катедрата и започна да се разхожда между масичките. Щом някой ставаше готов, той вземаше молива и го поставяше в малкото джобче на сакото си. Накрая отново се върна на своето място.

— Великолепно! Разкошно! Всички моливи са подострени! — извика ликуващ професорът. — Благодаря ви!… И така, темата на нашата сбирка ще бъде: „Бъдещето на Земята“. Това е въпрос, който е вълнувал човека още от самото му появяване. Древният арабски учен и мъдрец Сиди Ахмед бен Ардун, живял в 10 век на мюсюлманската или в 14 век от новата ера, е казал: „Най-простите неща са онези, които вечно вълнуват и тревожат човешкия дух и са прости и разбираеми, докато решаването им е загадка и тайна за хората.“ Смятам, че е излишно да ви споменавам многобройните идеи за бъдещото устройство на Земята, раждали се и умирали неосъществени. Предлагам да преминем направо към това бъдеще, началото на което ние много скоро ще положим. И за да спестя въпроса на нашия опонент защо говоря за бъдещето на Земята, а не на човека, бързам да поясня, че без бъдещето на Земята няма бъдеще и за човека. Думата има отец Манчерони.

Свещеникът се надигна, целуна плочката, която украсяваше гърдите му, и като скръсти смирено ръце, напевно занарежда:

— В началото беше професор Самберг. И пророците: доктор Янсен, доктор Харм, инспектор Карлос и отец Манчерони.

Ивац едва се сдържаше да не избухне в смях. Сериозният тон, с който отецът започна речта си и нейното съдържание съвсем не се покриваха. Затова той го прекъсна:

— Нима наистина мислите, че някой ще повярва на това?…

— Разбира се! — невъзмутимо отговори Манчерони и продължи; — Римският раннохристиянски богослов Тертулиан казва: „Вярвам, защото това е абсурдно!“ Вярата се създава от фантазията с участието на илюзията за познание и реалност. Когато върху Земята не остане нито едно преснопаметно изчадие на ада, тоест на техниката, и човекът се върне към нормалния живот, той ще повярва. Или, по-точно, ще го накараме да повярва в новата световна уредба. Всичко останало е суета и кратковременност…

— Дори да предположим, че цялото човечество приеме вашите думи за истина и ви обожестви, все пак на какво разчитате? Историята познава толкова много появили се и изчезнали религии, че бъдещето на това, което проповядвате, е доста несигурно…

— Нарочно ви изкусих, чадо мое, като започнах по такъв начин, за да ви накарам да разберете по-добре това, което ще ви кажа сега — хрисимо обясни отецът. — Не е толкова интересно кой ще бъде бог и кой не. Важното е да се попречи на човека отново да тръгне по гибелния път на техническата греховност. Затова аз съм стъкмил култове и религии, дето ще накарат човека да се отнася с велико уважение и разумност към природата. Той ще започне да обожествява дървета, реки и планини. Камъни и извори ще обявява за свещени и ще изпитва суеверен ужас пред всякакви твари: животни и птици. С обредни танци и възторжени химни ще възхвалява дъжда, снега, росата и дори градушката. По цялата Земя в зависимост от географските условия, климата и местните особености ще се създадат съответните религии, които ще се ръководят от единен център, намиращ се в Института за спасяване на човечеството и света.