Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

— Така е, обаче за съжаление малко хора се замислят над тях. И то, защото също смятат, че това са известни неща. Човекът е част от природата. Вътре в нея. Върхът на еволюцията, както обичат да го наричат. И този връх се държи така с великата майка природа, че скоро няма да остане нищо от нея.

Ивац постепенно взе да осъзнава накъде отиваше в изводите си Професора. И започна да го слуша много по-внимателно.

А старчето през това време вдигна ръце и с пророчески глас продължи бавно, разчленено да говори:

— Само през последните двадесет века от повърхността на Земята са изчезнали 139 вида птици и 110 вида бозайници. Две трети от тях — през последните 150 години. Еволюцията е невъзвратим процес! Загубим ли веднъж един вид, лишаваме се от него безвъзвратно. Завинаги!… Само 25 процента от млекопитаещите са изчезнали поради естествена еволюция. Останалото… е дело на хората. По време на цялото си съществуване човекът е използувал около 270 милиарда тона кислород, от които 250 — само в течение на последните 50 години. Ако кислородът в атмосферата спадне под определена граница, животът на Земята ще спре…

— Това е въпрос на далечно бъдеще! — прекъсна го любезно Ивац. — После човечеството сигурно ще се насочи към други източници на енергия, при които не е необходимо изгарянето на кислорода от атмосферата.

— Би било добре — каза Професора и отново започна да се разхожда из стаята. — Днес само за три минути човечеството изразходва толкова гориво, колкото природата е натрупала за 60 години. Ако вследствие на замърсяването, което главоломно расте, естествената облачност се увеличи още с 5 процента, на Земята ще настъпи нов ледников период. През 70-те години на нашия век ледниците на двата полюса са увеличили размерите си със стотици километри. Мусонните ветрове се изместват на юг. Под тяхно влияние африканските и щатските пустини също започват да се разширяват. От няколко години над огромни пространства в Централна Африка цари небивала суша… суша… — Самберг се запъна за момент, после махна с ръка и се скри зад една врата, която се открояваше върху стената отляво на катедрата.

Ивац си помисли, че с нещо е обидил професора, и недоверчиво започна да се озърта на всички страни. Но старчето се появи така внезапно, както изчезна, мъкнейки грамаден глобус на земното кълбо. То го постави насред стаята и заставайки над него, продължи:

— Френският океанограф Жан Кусто отдавна предсказа, че световният океан, люлката на живота, вследствие на радиацията и други замърсявания след 50 години ще бъде мъртъв. Три четвърти от повърхността на Земята е покрита с вода! — Професорът разпери ръце и завъртя глобуса. — Но изчисленията доказват, че при безотговорното й използуване водните ресурси ще се изчерпят още през следващото столетие. А дори и в момента една трета от населението в света страда от липса на питейна вода…

Той пусна глобуса и с малко по-спокоен тон продължи:

— За нормалното протичане на жизнените процеси на Земята са абсолютно необходими минимум 6 вида почвени и водни бактерии. Ако бъде унищожен само един от тези видове, атмосферният въздух ще стане негоден за дишане. При безразборното трупане на химически вещества това не е изключено. Нито енергийните, нито хранителните възможности на нашата планета са неизчерпаеми… Но човечеството лекомислено пренебрегва предупрежденията… Не е тайна че запасите от каменни въглища, нефт, газ и други ще бъдат изчерпани през следващите столетия. Разумният живот на Земята ще спре! Всички тези неща наложиха създаването на Институт за спасяването на човечеството и света. Разбирате ли?

— Да! — съгласи се дипломатично Ивац. — Но ако позволите, ще се опитам да ви докажа, че положението не е чак толкова трагично. Има много изходи…

Професорът любопитно го погледна и седна на един от столовете. По лицето му блестяха капчици пот. Брадата му беше настръхнала.

— Великолепно! Превъзходно! Защо не? Говорете…

— През 1887 година — започна българинът — английският биолог Томас Хъксли предсказал гибелта на съвременната цивилизация. Нейната агония според него трябвало да започне през 1937 година, когато растенията ще изразходват целия почвен азот и запасите от чилийска селитра. Но, както знаете, това не стана. В началото на XX век химиците се научиха да свързват атмосферния азот с водорода и да получават амоняк — полуфабрикат за производство на всевъзможни селитри. Една индийска поговорка гласи: „Науката ни дава оръжията, а мъдростта — знанията. Да съединим мъдростта със знанията и тогава светът ще стане по-добро място, отколкото е сега.“