Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

— Нима за тази работа се изисква човек да е доктор? — иронично забеляза Ивац.

Янсен се засмя:

— Не, разбира се! Вие погрешно ме разбрахте… Това е само една от длъжностите на доктор Харм. Той е физик. И то много способен! Но е особняк. Сам пожела да отговаря и за охраната на института.

— Слушайте! — попита открито българинът. — Кажете защо така подробно ми разказвате за вашия институт! Нима тези неща не са тайна. Ами ако избягам и ги раздрънкам…

— Това е невъзможно! — спокойно обясни Янсен. — Оттук не може да се избяга. Дори теоретически! Разбирате ли ме добре?… После на мен ми трябва умен помощник. Моите възгледи са, че само при честни и открити човешки отношения може да се твори наука…

— Но аз отхвърлих категорично вашето предложение! — напомни Ивац. — И дума не може да става за работа в тази пропаст. В България съм ръководител на научен колектив. Разработваме интересни теми. Никога няма да се съглася доброволно да остана тук.

— Обстоятелствата ще ви принудят! — обясни доктор Янсен. — Щом се запознаете с още някои от особеностите на нашия институт, сигурен съм, че ще изберете именно този вариант.

— Защо?

— Защото сте умен! И нямате друг избор… Но да вървим. След два часа денят ще свърши.

Ивац тръгна успоредно с него. Той се мъчеше да проумее това, което докторът красноречиво премълчаваше…

Заобиколиха сградата, от която излязоха. Зад ъгъла стоеше малко двуместно автомобилче. Приличаше на детска играчка от луна-парк, само че беше по-високо и по-широко.

— Да се качим! — предложи докторът. — Вашият приятел е на половин километър оттук.

Българинът зае свободното място. Докторът натисна малък педал и автомобилчето тръгна. Ивац се обърна. Зад тях не оставаше никакъв дим. Но нещо шумеше, издишаше като ковашки мех.

Янсен ловко насочи автомобила по една широка, добре осветена галерия, която започваше от площад.

— Електрически ли е автомобилът? — попита Ивац.

— Не! — поклати глава докторът. Пневматичен. По химически път в две камери се създава голяма разлика в налягането. В резултат на това плътна струя въздух излита с голяма скорост назад и автомобилът се движи напред. Реактивният принцип е познат отдавна. Новото тук са само химическите вещества, които създават разликата в налягането…

— Интересно! — каза българинът. — Но това е възможно само при малки автомобилчета… Нали?

— Напротив! — обясни гордо докторът. — Този двигател може да движи дори влакове. Но тук — сам разбирате — ширината на подземните улици не ни позволява друго… Целият транспорт в института се осъществява с такива автомобилчета. Евтино… И най-важното — никакво замърсяване на въздуха.

Автомобилчето постепенно увеличи скоростта си и Ивац с възхищение следеше пещерните образувания по стените на галерията.

— Защо денят тук трае толкова малко? — полюбопитствува той.

— Как малко? Колкото нощта… — засмя се водачът му. После със сериозен тон обясни: — Природата отдавна ни е дала примери за фантазия в това отношение. На Земята са познати два варианта: дванадесет часа ден и дванадесет часа нощ, които се сменят последователно, и шест месеца ден и шест месеца нощ — на полюсите. Ние решихме да опитаме трети вариант: пак в рамките на двадесет и четири часа. Два дни по шест часа и две нощи също по шест часа. Колкото по-малък е един интервал от време, толкова по-разумно се използува…

— Като хрумване е интересно. Но какви са резултатите? — попита Ивац.

— Първо се изменя ритъмът на биологичните часовници на растенията и животните — обясни доктор Янсен.

— И второ?…

— Второ. Хм… второто ще го видите сам, когато се запознаете с моята лаборатория.

Янсен завъртя кормилото наляво и българинът видя, че навлизат в неголяма зала с няколко ниски къщички в дъното. Докторът насочи автомобилчето нататък, направи няколко маневри и спря пред една боядисана в жълто и синьо бариера, която препречваше пътя. Пред нея се разхождаше снажен гигант със синя коса.

— Да слизаме! — предложи Янсен. — Вашият приятел е тук.

— Това също ли е някаква лаборатория? — попита Ивац, сочейки къщичката.

— Не, в тези къщички живеят работниците. В Института за спасяване на човечеството и света живеят три категории хора: охрана, работници и интелектуален елит…

— Но това противоречи на името на вашия институт! — подхвърли Ивац. — Доказано е, че на колкото повече неравноправни категории се дели човечеството, толкова по-трудно ще се спаси.