Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Земя! — извика от височината на мачтата Смед.

— Лъжа! — отговори начаса Спарвиеро, буйно и невъздържано. — Лъжа и предварителен сговор, за да бъда…

Не можа да се разбере каква щеше да бъде следващата му обидна дума. Защото в един миг от лицето на Кремен не остана нито следа от цялата предишна добронамереност. Той измъкна от широкия си колан къса мечица и допря острия й връх до шията на италиеца:

— Пред мен! — изсъска яростно. Очите му, които не бяха загубили ведрината си дори по време на двубоя, сега изглеждаха оловносиви и застрашителни като ноемврийски облак. — Пред мен или главата ти тозчас ще се търкулне в трюма.

— Къде? — хрипкаво попита Спарвиеро. — Какво искаш от мене?

— Ти обиди и мен, и първия ми помощник. Сега ще се изкачиш при него на мачтата. И ако имаш капчица чест, ще потвърдиш или ще отречеш, че се вижда земята на България.

Като го мушкаше така с мечицата, Кремен го заведе до мачтата и го накара да се качи на наблюдателницата. Когато слезе отново, Джанлука Спарвиеро не произнесе нито дума, но лицето му имаше цвят на дървена пепел.

— Какво ще стане сега с мен, с хората ми и с кораба, Кремен, син на Видул?

Преди да отговори, запитаният възвърна спокойното изражение на лицето си и прибра мечицата в ножницата й.

— Ако вече си съгласен с мене, капитане, че Светият кръст е изоставил в битката твоя „Санта Кроче“ 24 24 Игра на думи: на италиански „санта кроче“ означава „светият кръст“. , тогава наистина ще ти кажа онова, което ви очаква. Ти, хората ти и галерата ти ще си отидете, без да бъдете одраскани. При това ще пътувате по-леко от преди, понеже…

— Понеже?

— Понеже според законите на Българското царство онзи, който наруши границите му с цел да избегне законното да̀ждие, му се отнема цялата стока. Това е!

Спарвиеро се огъна, сякаш някой го бе ударил с пестник в корема.

— Трябваше да ме убиеш, Кремен, син на Видул — каза глухо, когато най-сетне възвърна дарбата си да говори. — И ако слушаш мене, имаш още време, за да поправиш грешката си.

— Защо?

— Знаеш ли какво значи на моя език „спарвиеро“? Не? Ястреб, капитане. Тежко̀ ти, щом в мое лице току-що си спечели за враг един ястреб. Ще те преследвам по суша и море, в ада ще те преследвам, но ще ти отмъстя.

Кремен се изсмя — шумно и от сърце, като малко момче.

— А ти знаеш ли какво правя аз с ястребите, капитане? Обучавам ги да ми служат и да ловят за мене зайци и лисици, както другите правят със соколите.

— И все пак пази се от отмъщението ми, българино.

— Тогава, ако искаш, да си сменим корабите, Джанлука Спарвиеро — продължи да се смее Кремен. — Защо ли? Ти може би не владееш писмеността ни, иначе щеше да разбереш, че моят кораб се нарича „Отмъстителят“. Всичко би си отишло на мястото, нали? Отмъстителят ще преследва, а Светият кръст ще закриля преследвания…

Тази сутрин Трошан изглеждаше не на себе си от радостна възбуда; докато го гледаха как ситни из многобройните стаи на къщата, определена за седалище на кефалията 25 25 Кефалия — управител на голям град, който имал функциите и на управител на околността, обединяваш в себе си административната, съдебната и военната власт (срв. дукс и катепан). , слугите и слугините шепнешком подмятаха, че той сякаш не ходеше, а се носеше на една педя над земята. Имаше нещо вярно в тези злоезичия. Днес Трошан не го свърташе на едно място. Той шареше като невестулка от стая в стая или нагоре-надолу по стълбищата и час по час спираше да прочете пристигналата нощес по нарочен пратеник заповед от Търновград. Най-сетне, като не знаеше пред кого да даде израз на ликуването си, той почука на вратата на Благовеста. Както и очакваше, дъщеря му везеше до прозореца.

— Заповед на царя — започна направо Трошан. — С Кремен е свършено.

Девойката вдигна очи от гергефа. Лицето й видимо потъмня.

— Учудвам се — каза, след като размисли. — Цар Светослав има славата на мъдър и справедлив човек, пък…

— Може би тази повеля, скрепена с печата му, да е доказателство именно за тази негова мъдрост, Благовесто. Дързостта на Кремен да ни възправя на своя глава срещу могъщата Генуа трябваше най-сетне да бъде чукната по носа.

Благовеста остави настрана гергефа и панерчето с разноцветните конци и взе свитъка от ръката на баща си. Може би сметна, че светлината не й бе достатъчна, та стана и отиде до самия прозорец.

Както винаги, когато я гледаше, сърцето на Трошан се изпълни с нежност. Той се мъчеше да го прикрива, но за никого не беше тайна, че Благовеста бе слабостта на живота му. Намерила се бе твърде късно — когато брат й вече служеше като алагатор 26 26 Алагатор — началник на конен отряд; офицер от кавалерията. и когато Трошан и жена му Божидара отдавна се бяха примирили, че Бог няма да ги ощастливи с втора рожба — та те приеха раждането на дъщеричката като блага вест на Провидението и всъщност затова й дадоха това име. Но късното раждане не беше единствената причина за нежната привързаност на варненския кефалия към дъщеря му. Дори и безпристрастните странични люде признаваха, че Благовеста е чудно създание на природата. Височка за своите седемнадесет години и стройна (бащата би предпочел да я види малко по-пълна), тя имаше гъсти, тъмнокестеняви коси, които събираше по такъв начин над челото, че изглеждаше като с диадема от лъскава свила. От майка си, която не помнеше (Божидара не се бе съвзела от късното раждане и няколко месеца след като бе дала живот на момиченцето, си отиде от света), тя бе наследила високото и лъхащо на прямота чело, тънките вежди, очите с цвят на бадем и естествената розовина на устните.