Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Няма смисъл да се изколим взаимно — каза Кремен, — никой не ще има полза от това. Много по-човечно ще постъпим, ако спрем дотук. И ти да заповядаш на хората си да се предадат. Заклевам се във воинската си чест, че нито косъм не ще падне от главата на онзи, който ще се подчини на заповедта ти.

Италиецът хвърли поглед през рамо. Кратък, но той беше достатъчен да му покаже, че на палубата вече нямаше битка, а масово убийство — още минути или най-много половин час и подчинените му бойци щяха да бъдат изклани до един или посечени. Той се поколеба за секунда, после опря меча си на коляното, с мощен напън го пречупи на две и хвърли парчетата в краката на победителя си. („Човек със страшна сила! — помисли на това място с уважение Кремен. — Ами че това е генуезка стомана, равна на която има само в Толедо или Дамаск!… Колцина са хората, които могат да я пречупят ей така, като суха съчка?!“) След това капитанът отиде до оградката и на непознато наречие, но с глас, свикнал да заповядва, извика някакви нареждания. Воините му го послушаха („С облекчение“ — отбеляза в себе си Кремен) и се предадоха.

— Джанлука Спарвиеро — представи се капитанът. И добави натъртено: — Капитан на Генуезката комуна 19 19 Любопитен исторически факт, който е познат на малцина: през епохата гражданите на Генуа наричали своя град-държава не република, а комуна. Една подробност за любителите на съвсем точните знания: наричали са я не Генуезка, а „Januae communis“ по древното латинско име на града Януа (Janua), което означава врата (на замък, на крепост). През Х век, освобождавайки се от сарацините, генуезци благополучно са избегнали тежестите на феодализма. Отделни квартали на града са образували нещо като дружества за занаяти и търговия (не без политическо и религиозно влияние), които по-късно са се обединили в „комуна“. И именно това обединение в „комуна“ е станало предпоставка за последвалата мощ на Генуа. .

Споменаването на Генуа не направи никакво видимо впечатление на българина. Той отговори със сдържан поклон и също се представи:

— Кремен, син на Видул. Военачалник на корабните войски 20 20 Военачалник на корабните войски (ст.тер.) — главнокомандуващ военния флот; адмирал. на цар Тодор Светослав, самодържец български.

— Ха! — прихна пресилено италиецът. — Военачалник на корабните войски, туй ще рече нещо като главнокомандуващ адмирал, пък той действува чисто и просто като най-обикновен пират…

— Не, като страж на царството. — Българинът запазваше удивително самообладание. — Според морските закони и вековните обичаи тази част от морето принадлежи на България. И никой не може да я пресича, без да отдаде нужното уважение на моя господар и… да плати дължимото да̀ждие 21 21 Да̀ждие — данък. като за преминаване през земята…

Джанлука Спарвиеро изкриви устни в презрителна гримаса.

— Според морските закони тази част щеше да принадлежи на Българското царство само ако брегът се виждаше оттука…

— И той се вижда! — спокойно отговори Кремен.

— Тъй ли? — продължи да се присмива италиецът. — Навярно са ми поотслабнали очите, капитане, извинявай, военачалнико на корабните войски.

Българинът не се поддаде на уловката да влезе в спор. Вместо това застана до оградката на командната площадка и рече кратко:

— Смед!

— Заповядай, началнико.

— Изкачи се на наблюдателницата и кажи дали се вижда брегът.

Всички галери от епохата имаха на най-горната рея 22 22 Рея — напречник на мачта на по-старите ветроходни кораби, съоръжени с четириъгълни платна (днес реи се срещат само на учебните ветроходи). на главната си мачта наблюдателница — обикновено съвсем малка, колкото за двама души, и те можеха да запазват равновесие само ако се държат за мачтата. „Санта Кроче“ не правеше изключение.

Докато Смед са катереще по въжената стълба на мачтата, Джанлука Спарвиеро също приближи до оградката и двамата с Кремен се озоваха рамо до рамо. Те бяха почти еднакво високи, над среден ръст — около шест стъпки — и с видимо здраво телосложение, но всички прилики помежду им свършваха до тук. Генуезецът имаше смолисточерна права коса, очи в същия цвят, бръснато лице и по римски гърбав нос. Обратното — Кремен беше по славянски рус, с къдрава коса, която падаше чак до раменете му, къдрава и руса беше и грижливо подстриганата му брада. Прибавим ли към това и синевината на очите му, той твърде би напомнил обичайния образ на Исус от иконите, ако не беше дълбоката гънка между веждите му и постоянното изражение на строгост (противниците му го казваха свирепост), което лъхаше от цялата му физиономия; ако непременно трябваше да послужи на някой шарчия 23 23 Шарчия — художник. за модел на Спасителя, той би бил подходящ само за онази сцена, в която разгневеният Христос разгонва търговците от храма. Между двамата той губеше и с фигурата си. Преди години като стотник той се бе сражавал под пряпореца на Светослав Тертер против татарите за завземането на Царевец и на българския престол и тогава един удар с бойна брадва бе строшил на късчета лявата му ключица; е, вярно, след победата цар Светослав издири най-опитните знахари, за да го възстановят и благодарение на тяхното умение Кремен бе запазил и живота, и ръката си, но ключицата му остана изкривена напред, а от това и цялото му рамо — недъг, който (ако се съдеше по милозливите погледи на момите) не го загрозяваше, но който се виждаше и от пръв поглед.