Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Запазих (и също обясних) и древните имена на ветровете. Защото, признайте, не може да се пише за средновековно корабоплаване и да се каже например „вятър от нордвест“. Просто не върви, нали?

Накрая няколко обяснителни думи за самата книга. Както читателят вече е видял, аз я нарекох „исторически роман“. Исторически, защото отразява действителна епоха и (в значителна степен) действителни герои и случки. Но един роман. А това ще рече, че моята цел не беше да преразказвам историята. И в интерес именно на романа не се поколебах да поразместя някои събития (впрочем има ли някакво съществено значение, че монахът Анджело от Сполето е загинал в 1314 г., а не няколко години по-рано, както е представено в книгата?), да допълвам с въображението си белите места в писаната история, да въвеждам измислени герои, и пр. Но това, надявам се, не е грях, а част от правата ми на автор.

Ц. Р.

София — Варна — Созопол

1987–1988

Когато само едно поприще 11 11 Поприще — стара мярка за разстояние, равна на 1000 стъпки (около 300 м). делеше корабите, от високата надстройка на кръмата 12 12 Кръма (ст.тер.) — кърма, задната част на кораба. се разнесе заповедният и звънлив глас на Кремен:

— Вдигнете бранния стяг!

Разтичаха се корабници, заскриптяха макари и скоро на самия връх на голямата мачта, подхванато от напора на морския вятър, заплющя знамето на Българското царство. Без да престава да следи отсрещния кораб, Кремен погледна нагоре. И както винаги в такива случаи сърцето му се изпълни с богоговеен трепет. Защото това там, на мачтата, не беше за него парче тежка тъмночервена коприна с извезани един под друг на нея три златосърмени лъва, а светиня, в която съзираше наведнъж всичко най-свидно — от гордостта му, че е българин, до спомена за гроба на баща му.

От носа се провикна помощникът му Смед:

— Ще се бият, началнико. Отговарят ни, като вдигат пряпореца на Генуа.

Кремен засенчи очи. Наистина отсреща бяха развели бялото знаме с червения кръст, което напоследък всяваше страх и преклонение по всички морета. Това сякаш достави удоволствие на Кремен.

— Толкова по-добре — каза той. — Ще си получат, каквото търсят. — И заповяда: — Галоерите да натиснат по-здраво веслата. Ти, кръмчио 13 13 Кръмчия (ст.тер.) — кърмчия, кормчия; човекът, който управлява кораба с помощта на широко весло, спуснато от кръмата. , дай малко надясно, а щом се изравним с генуезеца, свий рязко, за да пресечем пътя му. Морските ратници да са готови за бой. И както винаги: първо стрелците и прашниците, пък долепим ли се борд до борд — меченосците и секироносците!

Докато приближаваше по тясната дъсчена пътека, проточена по цялата дължина на галерата 14 14 Галера (ст.тер.) — средновековен голям плавателен съд, обикновено с военно, но понякога и с търговско-товарно предназначение. Основно двигателно средство — гребла с по четирима гребци на гребло, платната имали спомагателен характер. Развивали добра скорост — до 7–8 възела (ще рече: 7–8 мили в час). Значителна товароподемност; за галерите на Амедей Савойски е известно, че са имали от 60 до 200 души, екипаж и са пренасяли по 150–200 бойци. между двата реда галоери, Смед повтори разпорежданията му. Но когато приближи, подхвърли недоверчиво:

— Не бъркаме ли, като се откланяме към североизток, началнико? Така даваме възможност на генуезеца да вземе преднина…

— Грешиш, Смед — изкиска се от надстройката Кремен. — Преднината няма да му послужи за нищо — два пъти по-бързи сме от него, така здраво е натъпкал трюмовете 15 15 Трюм — помещение в долната част на кораба, предназначено за товари, гориво, храна, на днешните кораби — за машини и т.н. си. Но когато по-късно го подгоним, той, ще не ще, ще се отклони към северозапад. А това, виж, ще бъде от голяма полза за нас. Защото нататък е нашият бряг…

Преследването продължи по-малко от час, макар че, както беше предсказал българинът, генуезците с всички сили бяха побягнали наляво. Постепенно двата кораба се застигнаха толкова, че на кръмата на генуезката галера се прочете името й „Санта Кроче“, изписано с красиви латински букви, а под нея изкусен дърворезбар бе измайсторил герба на Генуа: два грифона крепяха щит с цветовете на генуезкото знаме, а над щита голяма корона вероятно трябваше да символизира могъществото и независимостта на града-държава. После българският кораб малко изпревари генуезкия, като мина толкова близо до него, че веслата на галоерите се объркваха и взаимно си пречеха. Тогава Кремен събра длани около устата си и извика с цяло гърло на онзи странен език, чудновата смес от италийски, византийски, български и няколко хазарски думи, на който се говореше навред по пристанищата на Понта 16 16 Понт , Понтийско море — Черно море. :