Александър Белтов - Матрикант

Погледнах очите му и той не ги отклони. Очакваше думите ми.

Настъпи неловка тишина и чух как обувките му поскърцваха на пода — вероятно ги триеше една в друга. Странно — изглеждаше спокоен, или поне това, което виждах.

— Разбирам — влязох в тона му и започнах кротко. — Всичко разбирам.

— Да, това е важно — зарадва се Божил. — Имам предвид, ние трябва да сме сигурни. Все пак ще има и други, нали?

Започна да почуква ритмично, но тихо с пръсти по масата. Дали не бе започнал да се изнервя и каква ли бе причината?

— Какви други?

— Матриканти … Правоприемници — започна да събира власинки от ръкава на сакото си, избягвайки погледа ми. — Знаеш…

— А, чакай малко! — прекъснах го. — Обясни ми отново за правоприемниците . Изобщо, защо аз не съм Антон, според теб?

— Ето, че отново се връщаме към началото — каза с досада в гласа си Божил, като разхлаби възела на дебелата си зелена вратовръзка. — Този проект започна като чисто търговска инициатива, комерсиален продукт, но аз лично смятам, че той е нещо много повече за човечеството — завърши с патос, сякаш изнася представление. — Аз все пак не съм специалист, но съм убеден, че бъдещето на човечеството не е свързано с чисто биологичната му форма, в която е облечено в момента. Ще видим… Идеята е, че хората, които имат възможност да си го позволят, могат да останат да живеят в нови тела, след като биологичните им обвивки се разрушат. След като загинат — продължаваше речта си той. — А какво е тялото? То е само един, запомни това, механизъм, поддържащ функциите на мозъка. Мозъкът е това, което е същността, идентичността на индивида. Тялото не е важно само по себе си. То е важно за поддържането на функциите на мозъка, като набавя нужните за храната му вещества. Проста химична зависимост. И така, ако прехвърлиш идентичността си в друга поддържаща среда, изкуствена биомеханична, то оставаш със същата идентичност, нали?

Не можеше да не се съглася с изнесената от него теория. Така беше, наистина.

— Та хората, които могат да си го позволят, ще могат да сключват договор с нас — продължи обясненията си той. — Нотариално заверен, че след смъртта си тяхната мозъчна матрица — тяхното аз, ще бъде копирано в наш матрикант . Вследствие изпълнението от наша страна — когато му дойде времето и по силата на този договор, те стават правоприемници на старото си аз. Започват да живеят и разполагат с имуществото си и изобщо стават отново това, което са били. Само че по-здрави, по-издръжливи на вредни газове, температурни аномалии и други подобни пагубни за човека влияния. Това е новата технологична революция, от която има нужда човечеството. Разбираш ли?

Бях поразен от простотата на изложението му, а ставаше дума за немислими за човечеството до този момент въжделения и стремежи. За съжаление обаче, тези блага не са предвидени за консумация от болшинството.

— Ако пожелаят, могат да сключат нов договор — ако имат пари, разбира се, така че, ако се случи нещо с техните правоприемници , сам знаеш — войни, катаклизми, инциденти, да могат да получат правоприемници на правоприемниците . Не е объркано, надявам се. Всичко това обаче струва адски много пари, затова казвам, че е комерсиален проект. Засега — завърши той и зачака моята реакция.

Толкова много исках, чаках и жадувах да разбера истината, а сега, когато тя ми се разкри, не желаех да я приема. Каква низост! Каква циничност!

— Значи не е в полза на човечеството или там разни хуманни подбуди, както сте обяснявали на Стефан. Всичко се прави за тях — за най-богатите. Тези, които могат и ще платят цената?

Божил се замисли за миг, приглаждайки с пръсти линията на веждите си.

— Слушай сега, не е така… — реши да ме обори. — Поне не ми се иска да е така, но това е изключително скъпа технология и, съгласи се сам, ние не можем така… на всички — повдигна извинително рамене. — Освен това има една подробност… Ние не продаваме матрикантите , тоест заготовките на биомеханичните тела. Ние даваме лиценз за ползване и той е с ограничен времеви интервал. Нашият лиценз за ползване на матрикант и правоприемник съответно, по закона, който ще се гласува, е десет години. След този период правоприемникът или трябва да плати нова сума, разбира се, като наш партньор тя е по-малка от първоначалната, или да ни преотстъпи, тоест да върне матриканта на компанията ни.

Прекъсна, за да види ефекта от думите си в мое лице. Не казах нищо, но отново ми се стори, че това, което обяснява Божил, е напълно в реда на нещата. Бяха сурови и безчовечни, но такива бяха правилата на бизнеса, а в този свят, освен бизнес, друго не съществува.