Александър Белтов - Матрикант

Божил разпери ръце и помислих, че иска да ме прегърне през масата. Аз се почувствах неловко, както вероятно и той, защото смутено свали ръцете си:

— Ето те и теб, значи…

На вратата се почука силно и след това се отвори. Някакъв непознат за мен човек се подаде и направи знак на Божил да се приближи, което той стори с неохота.

Мъжът започна да шепне нещо, а Божил наведе глава към него, като кимаше на интервали, без да го прекъсва. Когато онзи най-накрая свърши, Божил се обърна към мен и с извинителен тон каза:

— Виж, трябва да тръгвам. Настани се добре, храни се, спи, чети и отпочивай. Утре сутринта ще продължим.

Излезе през вратата, преди да успея да отговоря каквото и да е.

„Колко удобно време да го направи.“

Чух, че бравата се заключи, и нямаше нужда да проверявам — бях изолиран. Отново. Така и не разбрах какво е правоприемник и статусът ми на безсмъртен. Това ще стане ясно най-рано утре. Това не беше ли някакъв капан от страна на Божил? Така ще ме държи в очакване, да съм в подчинена нему роля, за да нямам причина да се опитвам да бягам. Не и докато не разбера всичко.

Примирих се с тази ситуация и като протегнах краката си под масата, ги качих върху стола, на който допреди малко седеше Божил.

Той се очертаваше като първия в моя въображаем наказателен списък. Но как? И с какво?

Затворих очи, чакайки утрото.

Въпреки че бях отпуснат, не спях. Все още бях на двата стола и нямах намерение да лягам на леглото, което си стоеше все така непокътнато, откакто ме настаниха тук. Дори гардеробчето не бях отварял, за да видя какво са ми оставили. Не приемах и не исках да свиквам с идеята, че тук ще се задържа дълго.

В мислите си пътувах назад във времето. Спомних си срещата със Стефан и това, което каза за смъртта на Антон. Той е нямал роднини и е бил идеален за експеримента. Никой няма да се рови допълнително в смъртта му. Нещастен случай и това е. Ежедневно се случва с много хора. Просто статистика. Наистина ли не беше подготвено точно за мен? Трябва ли да съм доволен, че съществувам, че ходя, общувам, поемам с възприятията си света около мен? Трябва ли да съм БЛАГОДАРЕН? Аз Антон ли съм, или нещо друго? Ако съм спасен, благодарение на съвременното постижение на науката, за което се хвали Божил, значи съм Антон. Защо ще ме нарича матрикант без документи за това? От друга страна, ако съм Антон, нямат право да ме задържат принудително, а те го правят. Утре ще искам да упражня правото си на свободен гражданин! Това е!

На вратата се почука лекичко и това ме изкара от концентрация. Отворих очи и за кратко време трябваше да се ориентирам в полутъмното помещение.

„За какво, по-дяволите, чукат?! Та аз съм заключен? Затворник.“

Размърдах тялото си, но бързо се отказах да се изправя и останах на столовете.

Чух лекото прещракване на електронната врата и видях примигването на зеления диод. Вратата бе отключена и можех да отворя. Но, не! Не сте познали. Искате да бягам? И това ще се случи, но не и преди възмездието да сполети виновните. Не и преди тази история да изчезне. Завинаги.

Затворих отново очи и този път наистина се постарах да заспя.

Утре вечерта ще спя в собственото си легло в моята собствена квартира.

На следващата сутрин Божил ме навести във видимо добро настроение.

Избръснат прилежно и ухаещ на парфюм, с официалния си костюм изглеждаше сериозен и авторитетен.

Настани се срещу мен, усмихна се и ми подаде приятелска ръка, която аз поех.

Между нас сякаш се бе настанило някакво доверие. Исках да поддържам това впечатление по-дълго. Щях да използвам това, когато ми се удаде подходящ случай, за да го накажа.

— Здравей! Говорих с доктор Добрева. Тя изказа отличното си мнение за теб — бяха началните му думи. — За теб като държание, грижа за околните, ненамеса в техните вътрешни светове. Гледах и записите.

— Какви записи? — изненадах се. Досега не бе ставало дума за това.

Той, разбира се, знаеше, че не ни бяха казали и въпреки че бях виждал камерите, не знаех за тоталния контрол. Божил предпочете да се придържа към тезата си, че той не е знаел за неинформираността ни относно тези им действия. В името на добрите ни отношения и доверие, което се стремях да му наложа, реших да не го опровергавам.

— Записите. Трябваше да знаеш. По времето, когато бяхте всички в групата, имам предвид преди бягството ти… Всичко сме заснели. Целия ви престой. На всички, не само на теб. Това е част от програмата ни. Как ще правим анализи, ако не знаем всичко за теб и другите? Надявам се, разбираш това.