Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Ваше Високопреосвещенство — преглътна нервно Глокта, — Баяз е на сигурно място в двореца, далеч от обсега ми… протежето му е новият ни крал… Отчасти благодарение на собствените ни отчаяни действия. — Глокта почти затвори от страх очи, но нямаше как да избегне въпроса. — Как да го направя?

— Как? — кресна Сълт. — Това ли питаш, недъгав червей такъв? — Той яростно помете дъската за квадрати и пуловете се пръснаха по пода. А кой сега ще се навежда да ги събира, а? Повишаването на глас от архилектора подейства като команда на шестимата практици и те като един пристъпиха заплашително напред. — Ако смятах сам да се занимавам с всяка дреболия, нямаше да имам нужда от жалките ти услуги! Действай и си свърши работата, изкривено гнусно нищожество!

— Ласкаете ме, Ваше Високопреосвещенство — промърмори Глокта и сведе почтително глава. Дори и най-долният помияр има нужда от време на време да бъде почесван зад ухото, в противен случай може да реши да впие зъби в гърлото на господаря си…

— И междувременно, провери версията му.

— Версията му, архилекторе?

— Историята за Карми дан Рот! — Очите на Сълт станаха на цепки и в основата на носа му се образуваха дълбоки бръчки. — Ако не успеем да вземем повода, ще се наложи да се отървем от кучето, ясен ли съм?

Опитите на Глокта да спре треперенето на клепача си не дадоха резултат. Ще търсим начин да сложим бърз край на управлението на крал Джизал. Опасно. Ако сравним Съюза с кораб, в момента е като току-що излязъл от буря и се накланя силно на една страна. Изгубихме един капитан. Ако сега сменим и новия, коритото може съвсем да се разпадне. И тогава ще плуваме в дълбоки, студени и непознати води. Има ли желаещи за гражданска война? Сведе поглед към разпилените по пода пулове. Но архилекторът си каза тежката дума. Какво каза Шикел? Когато господарят ти възложи задача, даваш всичко от себе си. Дори ако задачата е от най-гадните. А някои от нас са създадени само за такива задачи…

— Карми дан Рот и копелето й. Ще открия цялата истина, Ваше Високопреосвещенство, можете да разчитате на мен.

На ехидната физиономия на Сълт се изписа още повече презрение.

— Как пък не!

В Палатата на въпросите беше оживено като за вечер. Докато вървеше по коридора, прехапал долна устна с жалките остатъци от зъбите си и стиснал с потна длан дръжката на бастуна, Глокта не видя никого. Но ги чу.

От обкованите с желязо врати до ушите му достигаха всякакви гласове. Ниски и настоятелни. Задават въпроси. Пискливи и отчаяни. Бързат да отговорят. От време на време нечий писък, ръмжене или болезнен вой нарушаваха тишината. Тези нямат нужда от обяснение. Северард чакаше, облегнат с гръб на стената. Беше качил един крак на мръсната мазилка и си подсвиркваше фалшиво иззад черната маска.

— Каква е цялата тази работа?

— Някои от хората на лорд Брок се понапили и се поразпалили. Петдесет от тях са предизвикали голяма бъркотия на Четирите ъгъла. Хленчели нещо за права, жалвали се как били измамени хората, държали речи как Брок трябвало да е крал. Те го наричат демонстрация. Ние — държавна измяна.

— Измяна, казваш? Доста разтегливо понятие. Определете подбудителите и набавете малко подписани самопризнания. Англанд е отново в наши ръце. Крайно време е да почнем да пълним колониите с предатели.

— Работим по въпроса. Нещо друго?

— О, разбира се. Жонглиране с ножове. Един пада надолу, два политат нагоре. Винаги тези във въздуха са повече, а остриетата им са кое от кое по-смъртоносни. Имах посещение от архилектора по-рано днес. Краткотрайно, но въпреки това прекалено дълго за вкуса ми.

— Има работа за нас, а?

— Нищо, от което да забогатееш, ако на това се надяваш.

— Не спирам да се надявам. Непоправим оптимист съм.

— Щастливец. Аз клоня към песимизма. — Глокта пое дълбоко въздух и въздъхна дълбоко. — Става дума за Първия магус и дръзката му дружина.

— Пак ли?

— Негово високопреосвещенство иска информация.

— Този Баяз, той сега не е ли доста гъст с новия крал?

Един приглушен вик се разнесе по коридора и Глокта повдигна озадачено една вежда. Гъст ли? Ако не беше магьосник, а грънчар, кралят щеше да е една от делвите му.

— Точно затова трябва да го държим под око, практик Северард. За негово собствено добро. Могъщите и влиятелните освен могъщи и влиятелни приятели имат също толкова могъщи и влиятелни врагове.

— Мислите ли, че навигаторът знае нещо друго?