Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Пипнах те, малък негоднико! Грабна го, вкопчи се в ръба на масата и се изправи. Прегъна кожения калъф, веднъж, два пъти. Няма време да го крия. Пъхна го в пазвата на ризата си и усети как пада до колана му. Стисна бастуна и закуца към вратата, като едновременно с това избърса потта от челото и пооправи дрехите си.

— Идвам! Няма нужда да…

Четиримата огромни практици нахлуха покрай него в жилището и почти го събориха на пода. Отвън в коридора, с навъсена физиономия, стоеше архилектор Сълт, а зад гърба му стояха още двама практици. Глокта чу тежките стъпки на четиримата, които отваряха шумно врата след врата, килер след килер. Не ми обръщайте внимание, господа, чувствайте се като у дома си. След малко практиците се върнаха на вратата.

— Празно — изръмжа един иззад черната си маска.

— Хм — изсумтя презрително Сълт, прекрачи прага и се огледа с нескрито отвращение. Очевидно новото ми жилище е точно толкова впечатляващо, колкото и старото. Шестимата практици заеха позиции покрай стените на трапезарията, скръстиха ръце на гърдите си и зачакаха. Прекалено много здравеняци, за да държат под око недъгав дребосък като мен.

Сълт закрачи напред-назад из стаята и обувките му зачаткаха по дъските с такава сила, сякаш искаше да им причини болка. Сините очи заплашваха да изхвръкнат от изкривеното му от ярост лице. Не е нужно да си голям познавач на човешката природа, за да се досетиш, че не е доволен. Дали случайно някоя от мръсните ми тайни не е достигнала до знанието му? Някоя от малките ми прояви на неподчинение може би? Единият ръб на кожения калъф убиваше леко в ребрата му. Или става дума за онази дреболия с огромната сума, с която ме купи една крайно подозрителна банка?

В съзнанието на Глокта изникна неприятната гледка на това, как коженият калъф в пазвата му изпада под колана, отваря се и пред смаяните очи на архилектора и практиците съдържанието му се изсипва като безценен водопад от крачолите на панталоните. Чудя се, как ли ще обясня това? Наложи се да потисне напушилия го при тази мисъл смях.

— Това копеле, Баяз! — озъби се Сълт и белите му ръкавици се свиха в треперещи юмруци.

Глокта усети как се поотпуска. Значи не съм аз причината за гнева ти? Поне засега де.

— Баяз?

— Този плешив лъжец, този самодоволен самозванец, този древен шарлатанин! Присвои си Висшия съвет! Дръжте крадеца! Накарал е оня червей Лутар да ни се налага и заповядва! Ти ми каза, че е безгръбначно нищожество! Не, аз казах, че беше безгръбначно нищожество, но ти не ме доизслуша. Проклетото пале си показа зъбите и ни даде да разберем, че знае как да хапе, а Първият от шибаните магуси държи другия край на повода му! Той ни се присмива! Подиграва ми се! На мен! — изкрещя Сълт и заби един треперещ от яд показалец в гърдите си.

— Аз…

— Стига с проклетите извинения, Глокта! Аз искам отговори, а вместо това се давя в море от проклети извинения! Трябват ми разрешения за проблемите! Искам да знам повече за този лъжец!

— Ще се опитам да те впечатля тогава. След като го споменавате, аз си позволих да предприема няколко стъпки в тази насока.

— Какви стъпки?

— Отдаде ми се възможност да арестувам навигатора — отвърна Глокта с бегла усмивка.

— Навигаторът ли? — Сълт не даде никакви признаци, че беше впечатлен. — И какво научи от малоумния звездоброец?

Глокта се замисли.

— Каза, че пътуването му с Баяз и новия ни крал е било до Старата империя и края на Света. — Замисли се отново за най-удачните думи, за причини и ясни обяснения, които да паснат на логическото мислене на архилектора. — Те са търсили някаква останка… от Старите времена…

— Останка? — намръщи се още повече Сълт. — От Старите времена?

Глокта преглътна нервно.

— Точно така, но не са я намерили…

— Значи знаем за просто още едно от хилядите неща, които Баяз не е направил, така ли? Ха! — Той махна гневно с ръка. — Затворникът ти е един никой и ти е казал едно нищо! Просто поредните ти митове и легенди и куп други глупости!

— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство. Няма угодия за някои хора.

Сълт се загледа намръщено в игралната дъска за квадрати до прозореца. Едната му ръка увисна над пуловете, сякаш се готвеше да направи ход.

— Съвсем изгубих бройката на разочарованията, които ми причини, Глокта, но ще ти дам последен шанс да ми се реваншираш. Проучи отново Първия магус. Намери ми някаква слабост, някакво оръжие, което да използваме срещу него. Той е гноен цирей, който трябва да бъде изгорен. — Той побутна гневно един от белите пулове на дъската. — Искам го смазан! Искам го унищожен! Искам го в Палатата на въпросите, окован във вериги!