Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Може би имаш предвид заклетия си враг от Висшия съвет? Негово високопреосвещенство знае, че съм тук.

— Нима? — Маровия отряза парче от месото и го прехвърли, сочно и капещо в чинията си. — И по какъв въпрос ви изпраща? Предполагам нещо във връзка с утрешното мероприятие в Камарата на лордовете, нали?

— Развалихте изненадата ми, Ваша чест. Мога ли да говоря директно и без заобикалки?

— Ако знаете как се прави.

Глокта дари Маровия с празната си усмивка.

— Тези избори се отразяват пагубно на работата ни. Съмненията, несигурността, тревогите. За никого не е добре това.

— За някои повече, отколкото за други. — Маровия отряза парче тлъстина от месото и ножът му изскърца пронизително в порцелана.

— Разбира се. Особено засегнати са онези, които седят във Висшия съвет, и хората, които работят за тях. В случай че властна личност като Брок или Ишър седне на трона, те ще изгубят свободата, с която са свикнали да разполагат в работата си. А някои от нас е малко вероятно да доживеят края на седмицата.

Маровия разкъса на две парче морков и се загледа натъжен в него.

— Такава е печалната истина. За всички щеше да е много по-добре, ако Рейнолт или Ладисла бяха между живите. — Той се замисли за момент. — Всъщност, ако Рейнолт беше още между живите. Но колкото и да скубем коси, изборите за нов крал са утре. Не виждам никакво решение на ситуацията. — Вдигна очи от моркова и погледна към Глокта. — Или може би вие имате такова?

— Вие, Ваша чест, контролирате между двайсет и трийсет гласа в Камарата на лордовете.

— Не мога да отрека, че имам известно влияние — вдигна рамене Маровия.

— Архилектор Сълт може да събере още около трийсет гласа.

— Браво на Негово високопреосвещенство.

— Не съвсем. Ако двамата застанете един срещу друг, както обикновено правите, от гласовете ви няма да има никакъв смисъл. Ако единият подкрепи Ишър, а другият Брок, отново никаква разлика.

— Тъжен край на бляскавите ни кариери значи — въздъхна Маровия.

— Освен ако не обедините сили. Тогава заедно ще имате около шейсет гласа. Горе-долу толкова, колкото има и Брок. И достатъчно, за да качите на престола Скалд, Барезин или, в зависимост от това накъде тръгнат нещата, който и да е друг. Някой, който ще е по-податлив на влияние. Някой, който би предпочел да запази Висшия съвет в сегашния му вид, вместо да събира нов.

— Крал, който ще устройва всички ни, така ли?

— Ако имате някое име предвид, ще се радвам да предам това на архилектора. И пак стъпала за изкачване, още предумки и ласкателства и още повече разочарования. Ех, какво не бих дал за свой кабинет, в който да седя удобно по цял ден, и тълпи подмазвачи да бъхтят стълбите към него, за да се усмихват раболепно на обидите ми, да поглъщат жадно лъжите ми и да умоляват за подкрепата ми.

— Да ви кажа ли мен лично какво най-много ме устройва, началник Глокта?

— Хайде сега да чуем размислите на поредния опиянен от власт дъртофелник. Разбира се, Ваша чест.

Маровия хвърли приборите в чинията си, облегна се назад и въздъхна уморено.

— Аз бих предпочел въобще да няма крал. Хората да са равни пред закона и всеки да има право на глас в управлението на страната си и в избора на водачите си. Аз бих предпочел да няма нито крал, нито аристокрация, а Висшият съвет да се избира от гражданите и да отговаря пред тях. Висш съвет, до който всеки да има достъп, ако щете. Как ви се струва това?

— Мисля, че някои хора биха го нарекли държавна измяна. А други просто лудост. Мисля, Ваша чест, че идеята ви е непостижима фантазия.

— И защо?

— Защото мнозинството от хора предпочитат да им се казва какво да правят, вместо сами да вземат решения. Подчинението е по-лесно.

Маровия се засмя.

— Може би сте прав. Но нещата ще се променят. Този бунт ме убеди напълно в това. С бавни крачки, но вървят към промяна.

— А аз мисля, че лорд Брок на трона е една малка крачка, която никой от нас не иска да вижда.

— Наистина, лорд Брок е човек с доста високо мнение, предимно по въпроси, касаещи него самия. Имате право, началник. — Маровия се облегна назад, скръсти ръце на корема си и погледна Глокта с присвити очи. — Така да бъде. Можете да предадете на архилектор Сълт, че в този случай каузите ни съвпадат. Ако изникне неутрален кандидат с достатъчно подкрепа, ще насоча гласовете си към него. Кой би си помислил дори? Висшият съвет, обединен зад обща кауза. — Поклати бавно глава. — Странни времена.