Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Мислите на Сълт отново се върнаха към изнурителното нареждане.

— Ние имаме трийсет и един гласа, а Маровия малко над двайсет. Трийсет и един, крайно недостатъчно за каквото и да било. — Той мрачно поклати глава, а пронизителните му сини очи продължиха да прескачат от лист на лист. Все едно, ако ги погледне от друг ъгъл, това може да промени ужасната истина. — Крайно недостатъчно.

— Освен ако не склоним на споразумение с върховен правозащитник Маровия.

Последва ново мълчание, още по-неловко от предишното. Опа. Това май го казах на глас.

— Споразумение? — процеди през зъби Сълт.

— С Маровия? — изписка Гойл и очите му блеснаха победоносно. Когато свършат всички безопасни варианти, е време да се поемат рискове. Не беше ли това точно каквото си мислех, докато препусках към моста, а гуркулите струпваха сили от другата страна? Е, какво пък, поредната буря…

— Мястото на Маровия във Висшия съвет е толкова сигурно, колкото и това на всеки друг — пое дълбоко въздух Глокта. — Досега работихме един срещу друг, но това бе по-скоро по навик. А що се отнася до изборите, целите ни са едни и същи. Да си осигурим слаб кандидат и да закрепим равновесието на силите. Двамата заедно имате над петдесет гласа. Това може да се окаже напълно достатъчно, за да наклоните везните в желаната посока.

— Да се съюзим с този двуличен застъпник за селячеството? — жлъчно се изхили Гойл. — Да не си се побъркал?

— Млъквай, Гойл. — Стиснал замислено устни, Сълт изгледа дълго и продължително Глокта. Обмисля наказанието ми може би? Поредното скастряне може би? Или този път ще е истинско кастрене? Тялото е открито при…

— Прав си. Върви говори с Маровия.

Санд дан Глокта отново спасява положението! Ченето на Гойл увисна.

— Но… Ваше Високопреосвещенство!

— Времето за гордост отмина! — сряза го Сълт. — Сега трябва да използваме всяка възможност да задържим Брок и останалите далеч от трона. Трябва да намерим компромис, колкото и тежък да е той, и да използваме каквито съюзници можем. Върви! — изсъска през рамо, скръсти ръце на гърдите си и се обърна отново към шумолящите листове на стената. — Уговори сделка с Маровия.

Глокта се надигна сковано от стола. С голямо прискърбие напускам така приятната ви компания, но когато дългът зове… Дари Гойл с мимолетна беззъба усмивка, стисна бастуна и закуца към вратата.

— Глокта! — Той се извърна с болезнена физиономия. — Целите ни съвпадат с тези на Маровия за момента. Не можем да му имаме доверие. Действай внимателно.

— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство. Винаги го правя. Имам ли избор, всяка крачка е такава агония?

Личният кабинет на Върховен правозащитник Маровия беше огромен като хамбар, а таванът му опасан от гипсови корнизи и потънал в сянка. Въпреки че бе едва късен следобед, гъстият бръшлян около прозорците и дебелият слой прах по стъклата им осигуряваха на помещението постоянен сумрак. Всяка хоризонтална повърхност в кабинета беше отрупана с разкривени купчини документи. Имаше цели камари от стегнати с черни връзки купове хартия и подвързани с кожа дебели книги. Навсякъде се валяха свитъци пергамент, изписани със завъртулки и с огромни печати от червен восък и позлата. Сякаш цялото законодателство на кралството беше събрано в тази стая. Всъщност може би е точно така.

— Добър вечер, началник Глокта. — Маровия седеше на дълга маса пред празна камина. Масата беше сложена за вечеря и съдовете проблясваха на мъждукащата светлина на свещника в средата. — Надявам се, не възразявате да се храня, докато разговаряме. Предпочитам да го правя в удобството на жилището си, но в последно време все по-често вечерям тук. Ужасно много работа, нали разбирате? А един от секретарите ми, изглежда, е заминал на почивка, без да ме уведоми. О, да, на почивка на пода в кланицата, след като е пропътувал целия път през червата на множество свине. Желаете ли да ми правите компания? — Маровия посочи към големия бут в средата на масата. Парчето месо изглеждаше почти сурово в средата, а сокът му на дъното на чинията имаше червеникав оттенък.

Докато се наместваше на стола срещу него, Глокта прокара език по празните си венци.

— С огромно удоволствие, Ваша чест, но зъболекарските закони ме възпират.

— А, разбирам. Тези закони не са подвластни за заобикаляне дори и от върховния правозащитник. Приемете съчувствията ми, началник. Едно от удоволствията ми в този живот е хубавото печено и колкото по-кърваво, толкова по-добре. Само да го оближе огънят, така инструктирам готвача си. Съвсем леко. Странно. Аз казвам същото на моите практици. И на какво дължа това неочаквано посещение? По ваша инициатива ли сте тук, или по заръка на началника ви, моя почитаем колега от Висшия съвет архилектор Сълт?