Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— И не го намерихте? — попита с пресъхнала уста.

— Не! Не беше там!

— После?

— Това е всичко! Върнахме се през планините. Направихме сал и се спуснахме по могъщата Аос до морето. После взехме кораб от Калкис и ето ме сега пред вас!

Глокта присви очи и се вгледа изпитателно в затворника си. Има и друго. Виждам го в очите ти.

— Какво не ми казваш?

— Казах ви всичко! Нямам талант за преструвки и увъртане!

Това поне е самата истина. Лъжите ти са повече от очевидни.

— След като вече нямаш договор с Баяз, защо си още в града?

— Защото… защото… — Навигаторът се заоглежда трескаво. — О, майко мила, не. — Тежкият чук се стовари с всичката останала в сакатото тяло на Глокта сила и със звучен удар премаза палеца на Лонгфут. Навигаторът го зяпна с изхвръкнали очи. А този ужасяващ и при все това прекрасен протяжен момент между удара в палеца на крака и последващата болка. Ето го, идва. Идва. Ето… Лонгфут изпищя пронизително, лицето му се изкриви в агония и тялото му се сгърчи на стола.

— Познато ми е чувството — каза Глокта и на свой ред изкриви лице в болезнена гримаса, докато размърдваше остатъка от пръстите на краката си във влажните от пот ботуши. — Наистина, ама наистина разбирам какво ти е и определено ти съчувствам. Първо заслепяващата болка плъзва нагоре, после ти премалява от ужасния вид на счупената кост, а след това идва тръпненето в целия крак, от което избиват сълзи от очите и цялото тяло се разтреперва. — Лонгфут се захласна и тихо изскимтя, а по бузите му се стекоха сълзи. — И започваш да се питаш, а какво следва? Седмици тежко куцане? Месеци леко накуцване? Осакатяване? Ами ако следващият удар е в глезена? — Глокта сръчка с чука пищяла на Лонгфут. — Или пък в капачката на коляното, тогава какво? Ще ходиш ли някога отново? Повярвай, знам точно какво е усещането. Как така тогава го причинявам на друг? — Той разкърши скованите си рамене. Поредната мистерия на живота. — Още веднъж?

— Не! Не! Чакай! — изхленчи Лонгфут. — Свещеникът! Господ да ми е на помощ! В ордена дойде свещеник! От Гуркул! Каза, че един ден Първия магус може да поиска навигатор и ако това стане, да му кажем! Че иска да знае какво точно е станало след пътуването! Отправи заплахи, ужасни заплахи, нямахме избор, освен да се подчиним! Останах в града да чакам друг навигатор, който да отнесе новините! Едва тази сутрин му разказах всичко, както казах и на вас! Готвех се да напусна Адуа, кълна се!

— Как се казваше свещеникът?

Лонгфут не отговори. Дишаше тежко през носа, с обезумял поглед. О, защо вечно ме подлагат на съмнение? Глокта погледна палеца на навигатора, който вече се беше подул и станал целият на петна. От двете му страни бяха изхвръкнали пълни с черна кръв мехури, а нокътят, наситено лилав, се беше вкопал дълбоко в ярко зачервената плът. Той яростно заби дръжката на чука в него.

— Името на свещеника! Името! Името! Име…

— Ааа! Мамун! Господ да ми е на помощ! Казва се Мамун! Мамун. Юлвей го спомена в Дагоска. Първият чирак на самия Пророк. Двамата заедно нарушиха Втория закон, заедно ядоха човешка плът.

— Мамун. Разбирам. Така. — Игнорирайки неприятното тръпнене между плешките си, Глокта се наведе още по-близо към Лонгфут. — Какво прави тук Баяз?

Навигаторът зяпна и от долната му устна се проточи дълга лига.

— Не знам! Казах ви всичко!

— Това навеждане е сериозно предизвикателство за мен. И леко за почва да ми омръзва. — С намръщена физиономия, Глокта вдигна чука и металната му глава проблесна заплашително.

— Аз просто избирам маршрути от едно място до друго! Аз съм просто навигатор! Моля ви! Стига! — Лонгфут затвори очи и прехапал език, зачака удара. Ето го и него. Идва. Идва…

Глокта захвърли с дрънчене чука на пода и се облегна назад. После намести таза си, за да потисне надигналата се болка.

— Много добре — въздъхна. — Сега съм доволен.

Затворникът отвори предпазливо едно око, после и другото. Вдигна очи и изпълнен с надежда, попита:

— Значи мога да си вървя?

Северард се изхили тихо зад маската си. Дори Фрост издиша по-силно от обикновено.

— Разбира се, че може… — усмихна му се Глокта с беззъбата си уста, — да се върнеш обратно в чувала.

Лицето на навигатора се скова от ужас.

— Господ да се смили над душата ми.

И да има Бог, той няма милост.

Лорд-маршал Бър пишеше писмо, но когато Уест спусна зад гърба си покривалото на входа на шатрата му, той вдигна глава и се усмихна.