Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Как си, полковник?

— Добре, благодаря, господине. Подготовката върви по график. Ще сме готови за тръгване по изгрев-слънце.

— Ефикасен както винаги. Какво щях да правя без теб? — Бър посочи гарафата на масата. — Вино?

— Благодаря, господине. — Уест си наля чаша. — За вас?

Бър посочи очуканата манерка до себе си.

— Аз май по-добре да се придържам към водата.

На лицето на Уест се изписа гузно изражение. Не беше негова работа да пита, но не можеше да се въздържи.

— Как се чувствате, господине?

— Много по-добре, благодаря. Много, много по-добре. — Направи измъчена гримаса, постави юмрук на устата си и се оригна. — Още не съм се възстановил напълно, но нещата натам вървят. — Сякаш да докаже правотата на думите си, се изправи енергично от стола, скръсти ръце на гърба и се отправи с бодра крачка към картата. Наистина, беше си възвърнал цвета на лицето, не стоеше превит като преди и не се олюляваше.

— Лорд-маршале… искам да говоря с вас… за битката при Дънбрек.

Бър се огледа учудено.

— Какво за нея?

— Когато ви прилоша… — За момент Уест се поколеба, но после изрече на един дъх: — Не извиках лекар! Трябваше, но…

— Радвам се, че не го направи. — Уест не можа да повярва на ушите си. Това беше последният отговор, който бе очаквал. — Постъпил си точно както аз бих постъпил на твое място. Важно е един офицер да демонстрира загриженост за хората си, но е още по-важно да умее да не го прави. Един офицер трябва да е в състояние да излага войниците си на опасност. Ако е необходимо, трябва да може и на смърт да ги изпрати. Трябва да е готов да прави жертви и да преценява трезво ситуацията, като не се оставя на емоциите да повлияят решенията му. Точно затова те харесвам, Уест. У теб има състрадание, но има и желязна непоколебимост. Не можеш да бъдеш велик пълководец без поне малко… безскрупулност.

Уест онемя. Лорд-маршалът се засмя и плесна с длан по масата.

— И както изглежда, всичко е било за добро, нали така? Удържахме фронта, изтикахме северняците от Англанд, а както сам виждаш, аз прескочих трапа!

— Истински се радвам, че се оправяте, господине.

— Всичко се нарежда — усмихна се широко Бър. — Отново сме готови за поход, снабдителните линии са подсигурени, а и времето най-накрая се оправи. И ако планът на твоя човек Кучето проработи, ще имаме реалната възможност да довършим Бетод в следващите няколко седмици! Големи смелчаци и невероятни съюзници се оказаха тези момчета!

— Така е, господине.

— Но за да проработи замисълът му, стръвта трябва много внимателно да се постави в капана, а той да щракне в точния момент. — Бър се вгледа в картата и се залюля на пети. — Ако се появим по-рано, Бетод може да успее да се измъкне. Ако пък закъснеем, приятелите ни от Севера ще бъдат смазани, преди да успеем да стигнем до тях. Трябва да се погрижим проклетите Крой и Паулдър да не се влачат по пътя! — Той стисна очи, пресегна се за манерката и отпи.

— Според мен вече добре сте ги дресирали, маршале.

— Не се заблуждавай. Само дебнат за подходяща възможност да ми забият нож в гърба! А сега и кралят е мъртъв. Кой знае кой ще го смени на трона? Избори за монарх? Чувал ли си подобна глупост?

Уест усети как устата му пресъхва. Все още не можеше да повярва, че всичко това е отчасти изцяло по негова вина. Естествено, не можеше просто да потърси признание за ролята си в събитията, предвид че тя се заключаваше в това, че хладнокръвно уби престолонаследника.

— Кого мислите ще изберат, господине? — накрая успя да проговори дрезгаво Уест.

— Аз не съм от придворните, Уест, аз просто седя във Висшия съвет. Сигурно Брок или Ишър? Ще ти кажа едно обаче — ако си мислиш, че тук има само кръвопролитие и насилие, у дома, в Мидърланд, в момента се водят два пъти по-брутални и безмилостни битки. — Маршалът се оригна, преглътна и сложи ръка на корема си. — Пфу. Няма толкова безскрупулен северняк като онези лешояди от Висшия съвет. А какво ще се промени, когато сложат нов човек на трона? Нищо кой знае какво, ако питаш мен. Почти нищо.

— Сигурно е така, господине.

— Но боя се, че ние с теб няма какво да направим по въпроса. Просто двама войници, а, Уест? — Той пристъпи към картата и дебелият му пръст проследи със съскане по хартията маршрута им на север към планините. — Трябва да сме готови за тръгване в ранни зори. Всеки час може да е от огромно значение. Паулдър и Крой получиха ли заповедта?

— Подписана и доставена, господине. И двамата са наясно с това, че трябва да се действа незабавно. Не се тревожете, маршале, ще сме готови за тръгване утре сутрин.