Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Кралят и нацията са едно цяло! — извиси се над глъчката строгият глас на Баяз. — Вашите земи са просто заети от него. И сега той съжалява, че ще прибегне дотам, но една част от тях трябва да бъдат върнати. Неизбежна необходимост.

— Една четвърт. — Сакатият премлясна тихо. — От всеки от вас.

— Тази няма да я бъде! — изкрещя един ядосан възрастен мъж от първата редица.

— Така ли мислите, лорд Ишър? — усмихна му се Баяз. — Всички, които мислят така, могат да се присъединят към лорд Брок в изгнанието му в прашния Юг и да предадат на короната всичките си земи, вместо част от тях.

— Това е обида! — извика друг. — Кралят винаги е бил пръв сред равните, най-могъщият сред благородниците, но никога над тях. Нашите гласове го качиха на трона и ние отказваме да…

— Пристъпяте много близо до границата, лорд Хюгън. — По лицето на сакатия преминаха няколко грозни гърча, докато го гледаше намръщено. — Може би ще искате да останете от онази й страна, където е безопасно и топло. Другата страна няма да ви се отрази добре, мисля аз. — От окото му бликна сълза и се изтърколи по бузата му. — През следващите месеци главният земемер ще започне оценка на имотите ви. Препоръчително е да му съдействате всячески.

Много от лордовете бяха станали на крака и размахваха гневно юмруци.

— Това е нечувано!

— Безпрецедентно!

— Недопустимо!

— Отказваме да бъдем сплашвани!

Джизал скочи от трона, вдигна сабята си с украсената със скъпоценни камъни дръжка и започна да блъска с върха на ножницата по подиума. Залата се изпълни с ехото на глухите бумтежи.

— Аз съм кралят! — изрева той в изведнъж притихналата зала. — Не съм дошъл да обсъждам това с вас, а да издам кралски декрет! Адуа ще бъде изграден наново, по-красив и величествен от всякога! И това е цената! Прекалено много сте привикнали на слаб монарх, уважаеми лордове! Но аз ви уверявам, че тези времена свършиха!

Баяз се наведе и прошепна в ухото на Логън:

— Да не повярваш как му се удава, а?

Лордовете зашумяха недоволно, но седнаха отново по местата си. Джизал продължи да говори, все още стиснал здраво в ръка сабята. Гласът се понесе уверено из залата.

— Онези, които ми засвидетелстваха пълната си подкрепа в тежките времена на войната, ще бъдат освободени от това задължение. Но за ваше най-голямо съжаление, списъкът е доста кратък. Нещо повече, онези, които ми помогнаха най-много, бяха приятели от отвъд границите на Съюза!

Мъжът в черно се изправи.

— Аз, Орсо от Талинс, заставам твърдо зад Техни величества, моите син и дъщеря! — Сграбчи лицето на Джизал и го целуна по бузите, след което повтори същото с кралицата. — Техните приятели са мои приятели. — Каза го с усмивка, но скритият смисъл не остана скрит. — Техните врагове? Е! Умни мъже сте, досещате се и без да го казвам.

— Благодаря ви за ролята, която изиграхте в спасението ни — каза Джизал. — Приемете признателността ни. Войната със Севера свърши. Тиранинът Бетод е мъртъв и сега цари нов ред. Горд съм да нарека човека, който го свали от власт, мой приятел. Логън Деветопръстия! Кралят на северняците! — посочи с ръка към Логън и на лицето му грейна усмивка. — Радвам се, че двамата с него ще тръгнем към едно по-добро бъдеще като братя.

— Така е — каза Логън и се надигна тежко от трона. — Точно така. — Прегърна Джизал и го шляпна здраво по гърба. — Мисля занапред ние да си стоим от нашата страна на Уайтфлоу. Естествено, освен ако моят брат не загази отново. — Обходи с мъртвешки поглед начумерените мъже от предната редица. — Не ме карайте да се връщам. — Седна обратно на трона и свъси вежди. Кървавия девет може и да не разбираше много от политика, но знаеше как се плашат хора.

— Спечелихме войната! — разтърси позлатената ножница на сабята си Джизал и я окачи на колана. — Сега трябва да спечелим мира!

— Добре казано, Ваше Величество, добре казано! — Червендалестият пияница стана, преди някой да успее да вземе думата. — В такъв случай, преди да се разпусне, пред Камарата на лордовете стои една последна задача. — Обърна се с мазна усмивка, потри ръце и се поклони угоднически. — Да благодарим на лорд Баяз, Първия магус, който със своите мъдри съвети и могъщо Изкуство, прогони нашествениците от Съюза! — Започна да ръкопляска. Сакатият и Орсо се присъединиха към него.

Един широкоплещест лорд от първата редица скочи на крака.

— Лорд Баяз! — изкрещя той и заблъска месести длани. След това цялата зала премина неохотно в аплодисменти. Дори Хюгън се включи, а след него и Ишър, въпреки че на лицето му се беше изписало изражението на човек, който ръкопляска на собственото си погребение. Логън остави ръцете си там, където бяха. Ако трябваше да бъде честен, повдигаше му се от самото му присъствие в залата. Беше ядосан. Облегна се назад в трона и продължи да гледа навъсено.