Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Но, изглежда, Сълт приемаше доста на сериозно играта си.

— Разкарай се, глупако! Това е последният ни шанс!

— Това? Сериозно? — Коска вече беше влязъл в стаята и сега наемниците му го последваха. Силбър не беше откъснал очи от страниците на книгата и продължаваше да нарежда монотонно, а потта направо се лееше от лицето му. Глокта го погледна намръщено. — Някой да му затвори устата.

— Не! — извика Чайл и на малкото му личице се изписа неистов ужас. — Не трябва да прекъсвате заклинанието! Това е много опасно! Последствията могат да бъдат… да бъдат…

— Катастрофални! — изписка Канделау. Необезпокоен от предупрежденията, един от наемниците пристъпи напред.

— Не приближавайте до солта! — изпищя на свой ред Денка и от треперещите свещи в ръцете му плисна разтопен восък. — Каквото и да правите, не пристъпвайте солта!

— Чакай! — кресна Глокта. Наемникът спря досами кръга и го погледна очаквателно над маската си. В стаята беше станало още по-студено. Неестествено студено. Нещо ставаше в центъра на кръговете. Въздухът трептеше като нагорещен, като маранята над клада. Сипкавият глас на Силбър продължаваше да нарежда. Замръзнал на място, Глокта огледа един по един възрастните професори. Какво да правя? Да го спра или не? Да го спра или…

— Позволете на мен! — Коска пристъпи напред, докато ровеше с лявата си ръка във вътрешния джоб на палтото. Шегуваш се… Извади с театрален жест ножа. Острието проблесна, докато се премяташе през трептящия въздух над центъра на кръговете и се заби до дръжката в челото на Силбър.

— Ха! — Коска стисна рамото на Глокта. — Казвах ви аз. Виждали ли сте такова хвърляне, а?

По лицето на Силбър потече тънка струйка кръв, очите му се извъртяха нагоре, клепачите примигнаха няколко пъти, после той се свлече настрани и повлече със себе си катедрата, преди да се строполи на пода. Книгата падна, разлистена върху него, лампата се разля и пръсна струи горящо масло по пода.

— Не! — изкрещя Сълт.

Чайл зяпна с широко отворена уста. Канделау захвърли свещите и се срина на пода. Денка нададе ужасѐн писък и покри с ръка лицето си, но едното му ококорено око продължи да надзърта между пръстите. Всички, с изключение на Коска, се вторачиха втрещено в трупа на професора демоник. Стиснал малкото му останали зъби и с почти затворени очи, Глокта зачака. Този ужасяващ и при все това прекрасен протяжен момент между удара в палеца на крака и последващата болка. Ето го, идва. Идва. Ето я, болката идва…

Нищо не дойде. В стаята не прокънтя демоничен смях. Подът не се разтвори, за да разкрие портите на ада. Трептенето на въздуха над кръга спря и в стаята стана по-топло. Почти разочарован, Глокта повдигна учудено вежди.

— Изглежда, окултните изкуства са силно надценени.

— Не! — изръмжа за пореден път Сълт.

— Боя се, че е така, Ваше Високопреосвещенство. И като си помисля само, че някога ви уважавах. — Усмихна се на професора химик, който продължаваше да стиска немощно празния арбалет, и махна с ръка към трупа на Гойл. — Добър изстрел. Моите поздравления. Една бъркотия по-малко за разчистване. — Даде знак на тълпата наемници зад гърба си. — Хванете този човек.

— Не! — извика Соразин и хвърли арбалета на пода. — Нищо от това не беше моя идея! Нямах избор! Той беше! — Посочи с дебелия си показалец към тялото на Силбър. — И… и той! — Посочи с трепереща ръка към Сълт.

— Добре, схващаш накъде отиват нещата, но ще трябва да почакаш официалния си разпит. Ще бъдеш ли така добър да арестуваш Негово високопреосвещенство?

— С удоволствие. — Коска тръгна с небрежна походка през стаята. Ботушите му вдигнаха облачета сол и оставиха разрушителната си следа в сложната, старателно изписана плетеница на пода.

— Глокта, ти недодялан кретен такъв! — извика пронизително Сълт. — Нямаш представа каква опасност представлява Баяз! Първия магус и неговото копеле! Глокта! Нямаш право! Аа! — Коска изви ръката му на гърба, свали го на колене и бялата му коса се разпиля в пълен безпорядък. — Нямаш никаква представа…

— Ако гуркулите не ни избият до един, ще имате предостатъчно време да ми разкажете. Бъдете сигурен в това — ухили се злобно Глокта, докато Коска стягаше въжето около китките на Сълт. — Архилектор Сълт. Арестуван сте за измяна срещу Негово величество краля.

Джизал стоеше като истукан. Една от близначките, онази, опръсканата с кръв, вдигна бавно дългите си ръце и се протегна доволно. Другата повдигна вежда и го погледна въпросително.