Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Светлината на газения фенер хвърляше сенки по ронещите се стени на коридора и те пълзяха по грубия камък и напуканата мазилка. Придаваше зловещ вид на силуетите на наемниците и слагаше неузнаваема маска на лицата на Коска и Арди. Тъмнината сякаш се събираше в масивната каменна арка над вратата — древна, грапава и разкривена, обкована с черни железни нитове.

— Нещо смешно ли виждате, началник?

— Стоях тук — промърмори Глокта. — Точно на това място. Със Силбър. — Протегна ръка и върховете на пръстите му докоснаха желязната дръжка на бравата. — Ръката ми беше на дръжката… и тогава отминах вратата. Каква ирония. Така дълго преследваните отговори — колко често се оказва, че през цялото време са били под носа ни, на върха на пръстите на ръката ни.

Приближи до вратата и по усукания му гръб премина тръпка. Отвътре се чуваше приглушеното напевно мърморене на непознат език. Професорът демоник призовава обитателите на подземния свят? Прокара език по устните си. Споменът за замръзналите останки на Маровия беше още жив в съзнанието му. Ще е крайно необмислено да влетим просто ей така, без значение колко силно желаем да получим най-после отговор на въпросите. Твърде прибързано…

— Началник Гойл, след като бяхте така добър да ни доведете дотук, може би ще искате пръв да влезете през тази врата?

— Гъргх — изписка през парцала в устата си Гойл и изцъклените му очи се облещиха още повече. Коска сграбчи за яката бившия началник на Инквизицията на Адуа, с другата си ръка хвана дръжката на вратата и рязко я отвори. Постави крак на задника на Гойл и го изстреля през вратата. Той влетя в стаята, крещейки неразбираемо през натикания в устата му парцал. Монотонният речитатив се усили, но над него ясно се чу металическото тракане на арбалет.

Какво би казал в такъв момент полковник Глокта? За победа, напред, момчета. Глокта нахлу в стаята, оплете в бързината крака, но успя да се задържи да не падне. Огледа се смаяно. Намираше се в просторно овално помещение с куполен таван. Потъналите в сенки стени бяха покрити с изключително детайлен стенопис. Тревожно познат при това. Фигурата на Господаря Създател се извисяваше пет пъти по-висока от човешки ръст. Зад разперените му ръце горяха огньове в ярки цветове — пурпурночервено, оранжево и бяло. На отсрещната страна на овалната стена, проснат на тревата под разцъфнали дървета, лежеше и кървеше обилно брат му Ювенс. Между двамата, магусите вървяха към своето отмъщение — петима от едната страна, шестима от другата, а начело — плешивата фигура на Баяз. Кръв, огън, смърт, мъст. Колко уместен декор, предвид обстоятелствата.

По широкия под, с изключителни прецизност и старание, беше на рисувана странна плетеница. Кръгове в кръгове, фигури, символи, начертани с бял прах и преплетени в изумително сложна конфигурация. Сол, ако не ме лъжат очите. На две-три крачки пред вратата, точно пред най-външния кръг, Гойл лежеше по очи на пода, с вързани зад гърба ръце. Под тялото му се разрастваше локва кръв, а от гърба му стърчеше върхът на стрела. Точно където се предполага, че е сърцето му. Никога не бих си помислил, че точно то ще се окаже уязвимото му място.

Четиримата професори стояха и гледаха стреснато към вратата. Чайл, Денка и Канделау държаха по една свещ във всяка ръка, чиито цвърчащи фитили бълваха задушлива, противна миризма на престоял труп. Соразин, професорът химик, стискаше в ръце вече празния арбалет. Осветените отдолу в ярко жълто лица на възрастните мъже бяха неподвижни като гротескни театрални маски.

В дъното на стаята, Силбър стоеше зад малка, осветена от газена лампа катедра, на която беше разтворена голяма книга. Беше се вторачил съсредоточено в нея, пръстите му съскаха по страниците и устните му не спираха да мърдат. Дори от това разстояние, независимо от студа в стаята, Глокта видя, че по челото и лицето му бяха избили едри капки пот. Зад него, изпънат като струна в снежнобялото си палто и с пронизващи като кинжали сини очи, стоеше архилектор Сълт.

— Глокта, недъгаво копеле такова! — озъби се той. — Какво си мислиш, че правиш тук?

— Щях да ви попитам същото, Ваше Високопреосвещенство. — Описа дъга с бастуна пред себе си. — Само че свещите, древните книги, заклинанията и кръговете от сол по пода говорят пределно ясно за това, що за игра играете, не мислите ли? Изненадващо детска игра, като се замисля. През цялото това време, докато изтезавах наред, за да затрия Текстилната гилдия, докато рискувах живота си в Дагоска, докато изнудвах лордовете за гласовете им, ти си се занимавал с… това?