Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Тя е таралеж в гащите, но с не малко преимущества. — Феро се навъси още повече, но си замълча. Ако щеше да говори, реши да го направи със сабята. — Е, какво пък — сви рамене Баяз. — Винаги съм намирал себе си за най-добрия съветник.

— Имаш ли друг избор? Унищожи собствения си орден с гордостта си, с арогантността си и с жаждата за власт. — От вратите по краищата на площада излязоха още бели фигури, други приближиха, без да бързат откъм улиците. Някои вървяха наперено като лордове. Други се държаха за ръце като влюбени. — Властта е единственото, което някога те е интересувало, а сега изгуби и нея. Първият магус и последният.

— Така изглежда. Не те ли радва това?

— Не намирам удоволствие в това, което правя, Баяз. Правя го, защото трябва да го направя.

— Аа. Справедлива битка? Свят дълг? Свещена война, а? Как мислиш, дали Бог ще се усмихне на методите ти?

— Бог се усмихва на резултатите — вдигна рамене Мамун. Още фигури с бели брони излязоха на площада и се наредиха по краищата му. Пристъпяха леко, грациозно и от движенията им струяха огромна сила и чудовищна надменност. Стиснала здраво Семето в едната ръка и сабята в другата, Феро се огледа намръщено.

— Ако имаш план, сега е моментът — изсъска на Баяз.

Той сякаш не я чу, продължи да си стои и да наблюдава обкръжението им. Отпуснатите покрай тялото му юмруци се свиваха и отпускаха, мускулите на челюстите му изпъкваха и потреперваха.

— Жалко, че Калул не можа да дойде — каза той, — но виждам, че си довел приятели.

— Сто, както обещах. Няколко имат друга работа из града и ти изпращат извиненията си. Но повечето сме тук. Повече, отколкото са нужни. — Ядачите не помръдваха от място. Стояха в кръг, а в центъра му стоеше Първия магус. Естествено, Феро Малджин не изпитваше страх.

Но сега шансовете й изглеждаха нищожни.

— Кажи ми нещо — провикна се Мамун, — сега, след като краят е близо. Защо уби Ювенс?

— Ювенс ли? Ха! Мислеше си, че може да промени света с усмивки и добри намерения. Добрите намерения не носят полза. Без битка светът не става по-добър. Никого не съм убил. — Баяз погледна косо към Феро. Очите му бяха блеснали, потрепваха, а главата му лъщеше от пот. — Но какво значение има кой кого е убил преди хиляда години? Това, което е от значение, е кой ще умре днес?

— Вярно. Сега най-после ще бъдеш съден. — При тези думи на Мамун, кръгът започна бавно да се свива. Ядачите тръгнаха леко напред, започнаха да стесняват обръча.

Първия магус се усмихна зловещо.

— О, ще има съд, Мамун, можеш да се обзаложиш на това. Магията изтича от моя свят. Моето Изкуство е само бледа сянка на това, което беше някога. Но докато си се тъпкал с човешка плът, си забравил нещо много важно. Че силата се корени в познанието. От Ювенс научих Върховното изкуство. От Канедиас взех Изкуството на сътворението.

— Ще ти е нужно повече, за да ни победиш.

— Разбира се. За това ще ми е нужно малко по-тъмно изкуство.

Въздухът около раменете на Баяз затрептя. Ядачите спряха, някои вдигнаха ръце пред лицата си. Феро притвори очи, но единственото, което почувства, беше лек ветрец. Достатъчен, за да вдигне от каменната настилка дървените прах и стърготини и да ги понесе в бял облак към краищата на Площада на маршалите.

Мамун сведе поглед и се намръщи. Вкопаният в камъка метал под краката му проблесна на бледата светлина. Кръгове, линии, символи и кръгове в кръговете. Преплитаха се в огромна рисунка, заемаща цялото пространство на площада.

— Единайсет резки и още единайсет наобратно — каза Баяз. — Желязо. Калено в солена вода. Подобрение, вследствие на проучванията на Канедиас. Глъстрод използва непречистена сол. В това му беше грешката.

Мамун вдигна поглед и леденото спокойствие си беше отишло от лицето му.

— Нямаш предвид… — Черните му очи прескочиха рязко към Феро, после към ръката й, която стискаше здраво Семето. — Не! Първият закон…

— Първият закон? — озъби се магусът. — Правилата са за малки деца. Това е война, а на война единственото престъпление е да я загубиш. Словото на Еуз ли? — Устните му се извиха презрително. — Ха! Нека дойде лично да ме спре!

— Достатъчно! — Един от ядачите се втурна напред. Прелетя през металните линии на земята, право към центъра на кръга. Феро ахна от изненада, когато камъкът в ръката й изведнъж стана ужасно студен. Видя как въздухът около Баяз затрептя, после се размести и тя сякаш вече не гледаше него, а отражението му по накъдрена водна повърхност.