Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Кралят! — разнесе се пискливият вик на Горст. — Кралят!

Острието му описа мощна дъга и отсече главата на пищящия пред Джизал войник. Пред него веднага изникна втори и замахна назад с кривия си меч, но преди да успее да направи и крачка, острието на Горст му разцепи черепа. В това време върху бронята на рамото му се стовари тежкото острие на секира, но той просто го отърси от себе си и посече войника на другия край на дървената дръжка. Едновременно с това лявата му ръка се стрелна настрани и кинжалът в нея прониза един гуркул във врата. Онзи залитна напред с широко ококорени очи и стисна гърлото си с ръка.

Олюляващият се като пиян Джизал почти съжали гуркулските войници. Отдалеч броят им беше впечатляващ, но отблизо стана ясно, че това бяха просто помощни части, пожертвани с лека ръка при първия пробив през стената. Бяха кльощави, мръсни, леко въоръжени, почти без никакви брони и отчайващо неорганизирани. Много от тях, осъзна Джизал, направо умираха от ужас. Горст вървеше с безизразно изражение през редиците им и проправяше широка кървава просека с дългото си острие. Приличаше на бик сред стадо овце, ревеше свирепо при всеки замах и сечеше наред. Зад гърба му притичаха други бронирани фигури, тръгнаха с щитовете си напред, заразмахваха блестящи остриета и започнаха да отварят кървава поляна в гората от прииждащи гуркулски войници.

Едната ръка на Горст подхвана Джизал под мишница и го повлече заднишком. Спомни си, че беше изпуснал някъде сабята си, но щеше да е глупаво да започне да я търси — след края на битката някой преравящ труповете просяк щеше да се сдобие с безценно съкровище. Видя над облаците прахоляк шлема на един рицар — вестител на кон, който сечеше яростно около себе си със секира.

Докато го влачеха далеч от битката, Джизал видя, че част от защитниците се бяха прегрупирали, или просто това бяха дошли от другаде хора. Мъже със стоманени шлемове коленичиха около кратера и започнаха да обстрелват с арбалети гъстата маса от гуркулски войници в ниското, които се бореха с прахоляка и отломките, в опит да излязат от другата страна. Други добутаха отнякъде голяма каруца, прекатуриха я на една страна, за да я използват като временна барикада. Един гуркулски войник изхлипа сподавено, когато гърдите му бяха посечени, политна назад от ръба на кратера и падна в прахоляка. Появиха се още арбалетчици на Съюза и още мъже с копия. Започнаха да се струпват бъчви, отломки от стени и натрошени греди, които оформиха импровизирана барикада през цялата ширина на пробива в стената. Зад нея се наредиха хора, щръкнаха оръжия.

Подложени на непрестанен обстрел с арбалети и камъни, гуркулите спряха, после започнаха да отстъпват през отломките на срутената стена, оставяйки зад гърба си осеяна с трупове земя.

— Към Агрионт, Ваше Величество — каза Горст. — Веднага.

Джизал не възрази. Стигаше му толкова битка за днес.

Нещо странно ставаше на Площада на маршалите. Навсякъде имаше работници, които с кирки, длета и чукове дълбаеха плитки канали в каменната настилка. Над временните леярни се потяха ковачи и лееха разтопен метал. Шумът от трошене на камък и звън на метал беше направо оглушителен, но въпреки това гласът на Първия магус успяваше да го надвика.

— Не! Кръг, глупако, от тук до ей там!

— Ваше Величество, трябва да се върна в щаба — каза Варуз. — Стената на Арнолт е пробита. Няма да мине много време до следващия им опит да нахлуят през пробива. Ако не беше навременната ви намеса, сега сигурно щяха да са стигнали до Централната улица. Сега виждам колко оправдана е репутацията ви, която си спечелихте на Запад! Истинско благородство! Най-славната атака, която съм виждал!

— Ъ? — Джизал гледаше как носят мъртвите. Трима рицари от дворцовата стража, един офицер от щаба на Варуз и един паж, момче на не повече от дванайсет — главата му беше почти отсечена и се държеше на тънко парче кожа и хрущял. Неговата славна атака беше повела на смърт четирима мъже и едно дете. И това, без да се броят раните, отнесени от останалата част от вярната му свита, докато го измъкваха от мелето. Истинско благородство, няма що.

— Чакай тук — каза рязко на Горст и се запъти между работниците към Първия магус. Върху подредени наблизо бъчви седеше Феро с кръстосани крака, провесени от коленете ръце и така познатото презрително изражение на тъмното й лице. Имаше нещо приятно успокояващо в това, да види, че някои неща не се бяха променили. Баяз се беше навел над някаква голяма, много стара книга с напукани и изподрани кожени корици и гледаше навъсено в страниците. Изглеждаше силно отслабнал, пребледнял, с големи тъмни кръгове около очите и изпито от старост лице. Едната му буза беше покрита с големи, хванали корички драскотини.