Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Отговорът изглеждаше очевиден.

Куражът може да дойде отвсякъде, да бъде предизвикан от много неща. В подходящия момент страхливецът за секунди може да се превърне в герой. Шантавият, лекомислен прилив на смелост, който изпита в този момент Джизал, беше породен предимно от вина и страх, но също от срам заради този страх. Допълнително го подсилваха яростното недоволство от това, че нищо не ставаше, както беше очаквал, и от внезапно осенилата го мисъл, че ако сега умреше, това щеше да сложи край на куп досадни проблеми, за които иначе не намираше решение. Далеч не най-благородните съставки, но когато хлябът е вкусен, кой пита пекаря какво слага в него?

Извади сабята и я вдигна високо над главата си.

— Рицари! — изрева с пълно гърло. — След мен!

Горст отчаяно посегна да сграбчи юздите му.

— Ваше Величество! Не можете да се излагате на опа…

Джизал пришпори сивия жребец и животното скочи така внезапно, че замалко да го хвърли от гърба си. Главата на Джизал се метна рязко назад от неочаквания порив на коня и ръцете му почти изпуснаха юздите. Успя да се задържи, намести се здраво на седлото и полетя с чаткане на копита през прашния площад. Имаше смътното усещане, че свитата му го последва, но вниманието му бе изцяло насочено към увеличаващия се брой гуркулски войници пред дупката в стената.

Конят му се носеше с главозамайваща скорост и само за секунди вече връхлиташе първия войник. Онзи явно беше знаменосец, защото ръцете му стискаха дълъг прът с лъскав, позлатен символ на върха. Лош късмет, помисли си Джизал, точно на теб да поверят тази престижна задача. При вида на огромната маса конска плът, летяща към него, войникът се облещи, хвърли настрани пръта и понечи да го последва, когато върхът на сабята на Джизал го улучи в рамото. Замахът му беше допълнително подсилен от скоростта на коня и острието разпра войника до кокал, преди да го хвърли по гръб на земята. В този момент конят се вряза сред тълпата гуркули.

После настана хаос. Седеше сред море от озъбени мургави лица, лъскави брони и ръчкащи безразборно копия. Чу пукот на дърво, дрънчене на метал и викове, които не разбра. Започна да сече напосоки и да крещи като обезумял. По бронята на бедрото му с остро стържене на метал се плъзна върхът на копие. Една ръка сграбчи юздите на коня му. Замахна към нея и ясно видя как няколко пръста се запремятаха във въздуха. Нещо го фрасна здраво в ребрата и замалко да го свали от седлото. Острието му се стовари с пълна сила върху шлем, вдлъбна го и човекът отдолу изчезна в морето от тела.

Изведнъж конят му изцвили пронизително, вдигна се на задни крака и се усука настрани. Джизал усети как излита от седлото и стомахът му се сви от ужас. После всичко се завъртя шеметно пред очите му. Стовари се с трясък на земята, устата и очите му се напълниха с прахоляк и той започна да кашля и плюе. Надигна се на колене. Зад гърба му конят риташе бясно и копитата му блъскаха по натрошения камък от настинката на площада. Хлъзгаха се и тъпчеха десетки крака. Джизал опипа главата си — златният обръч беше излетял от челото му. Сега хората как ще знаят, че е крал? Всъщност той още ли е крал? Косата му лепнеше. Един шлем щеше да е много удачен избор, но вече беше късно за това. Започна да рови в чакъла, преобърна един плосък камък. Търсеше нещо, но какво? Надигна се несигурно, но нещо веднага дръпна болезнено назад единия му крак и той се озова отново с лице в прахта. Зачака удара, който щеше да му разбие главата, но се оказа просто, че е едно от стремената, все още прикачено към вече великолепния труп ни сивия жребец. Освободи стъпалото си и се надигна задъхан от земята. Направи няколко олюляващи се крачки под тежестта на бронята си, с провиснала в едната ръка сабя.

Пред него изникна човек с вдигнат над главата меч със силно извито острие и Джизал го прониза в гърдите. Онзи повърна кръв в лицето му, свлече се на земята и тялото му издърпа дръжката на сабята от ръката му. Нещо се заби с глухо дрънчене в стоманения му нагръдник и го извъртя настрани. В следващия момент в него се блъсна гуркулски войник с копие в ръце. Онзи моментално пусна копието и двамата се вкопчиха един в друг. Джизал беше ужасно, ужасно изморен. Главата му се пръскаше от болка. Самото дишане му костваше всички усилия, на които беше способен. Идеята за героична атака вече му изглеждаше направо глупава. Искаше просто да полегне някъде.

Гуркулският войник успя да освободи едната си ръка, докопа отнякъде нож и я вдигна нагоре. Преди да успее да замахне, китката му отхвърча настрани и от ръката му пръсна фонтан кръв. Свлече се бавно на колене, вперил обезумял поглед в отрязаната си ръка, и изпищя от болка.