Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Но Феро не можеше да се зарадва на това.

Убиването на гуркули беше като яденето на мед. От малкото ти се прияжда повече, но от твърде многото започва да ти се гади. Отдавна беше забелязала, че труповете бяха мижава награда за усилията, които й костваха. Но сега нямаше връщане назад.

— Ранена ли си?

Феро стисна мръсната превръзка около ръката си и се загледа в избилото през сивия плат кърваво петно. Нямаше болка.

— Не — отвърна тя.

— Не е късно, Феро. Не е нужно да умираш тук. Мога да те върна обратно. Аз ходя където си поискам и вземам със себе си когото си поискам. Ако сега спреш да убиваш, кой знае? Може пък Бог да намери местенце в рая и за теб.

На Феро й беше дошло до гуша от проповедите на Юлвей. Тя и Баяз може и да не се доверяваха един на друг, но поне се разбираха. Юлвей не разбираше нищо.

— Раят? — погледна го подигравателно Феро и му обърна гръб. — Замислял ли си се, че може би адът повече ми подхожда?

По коридора се разнесоха стъпки. Тя усети гнева на Баяз още преди старият плешив бял да влети през вратата.

— Това малко копеленце! След всичко, което му дадох, как, мислите, ми се отплаща? — Кай и Сулфур се ошмулиха през вратата като двойка верни кучета по петите на господаря си. — Противопоставя ми се пред Висшия съвет! Казва ми да си гледам моята работа! На мен! Откъде може да знае този лигав малоумник кое е и кое не е моя работа?

— Проблеми с крал Джизал Великолепни? — изръмжа Феро.

Първия магус я изгледа през присвити клепачи.

— Само преди година в целия Кръг на света нямаше по-празна глава от неговата. Но сложи короната, подложи задника си на целувките на тълпа двулични старчета и няколко седмици по-късно вече се мисли за Столикус!

Феро вдигна рамене. Крал или не, Лутар никога не беше страдал от чувство за малоценност.

— Трябва да си по-внимателен на коя глава нахлупваш короната.

— Това е проблемът с короните, все на нечия глава трябва да стоят. В най-добрия случай, хвърляш я в тълпата и стискаш палци. — Баяз обърна навъсеното си лице към Юлвей. — Как са при теб нещата, братко? Ходи ли извън стените?

— Да.

— И? Какво видя?

— Смърт. Ужасно много смърт. Войниците на императора нахлуват в западните квартали. Корабите му са задръстили залива. Всеки ден пристигат нови и нови части и затягат обръча около града.

— Това мога да науча и от малоумниците във Висшия съвет. Кажи ми за Мамун и Стоте думи.

— За Мамун, трижди благословен и трижди проклет? Славният първи чирак на божията десница, Калул? Той чака. Заедно с братята и сестрите му са се разположили в огромна шатра. Молят се за победа, слушат омайна музика, къпят се в ароматна вода, излежават се голи и тънат в плътски удоволствия. Чакат войниците да превземат стените. И ядат. — Вдигна поглед към Баяз. — Ядат, ден и нощ, открито потъпкват Втория закон. Надсмиват се нагло над словото на Еуз. Готвят се за момента, в който ще дойдат за теб. За деня, за който ги създаде Калул. И вярват, че този ден наближава. Лъскат брони.

— Така значи? — процеди през зъби Баяз. — Проклети да са.

— Те сами са се проклели. Но това с нищо не ни помага.

— В такъв случай трябва да посетим отново Кулата на Създателя. — Феро вдигна рязко глава. Имаше нещо в тази висока първична кула, което я теглеше неудържимо, още от първия път когато дойде в Адуа. Очите й все към нея гледаха — величествена като планина, издигаща се недосегаема над дима и ужаса на града.

— Защо? — попита Юлвей. — Нима смяташ да се затвориш в нея? Също както направи Канедиас, когато дойдохме за отмъщение? Нима ще се спотайваш в тъмното, Баяз? Ти ли ще свършиш този път размазан на моста отдолу?

— Добре ме познаваш — изсумтя Баяз. — Когато дойдат за мен, ще ги посрещна навън, на светло. Но в тъмното все още има скрити оръжия. Няколко изненади от пещите на Създателя, които да използвам срещу прокълнатите ни приятели.

Тревогата на Юлвей стана още по-осезаема.

— Разделителят?

— Едно острие тук — прошепна Кай от ъгъла. — Едно в Другата страна.

Както винаги, Баяз не му обърна внимание.

— Може да премине през всичко, дори ядач.

— А ще може ли да премине през сто? — попита Юлвей.

— Само през Мамун ще ми е достатъчно.

Юлвей се изправи с въздишка от креслото.

— Добре тогава, води. Ще вляза още веднъж с теб в Кулата на Създателя.

Феро прокара език по зъбите си. Желанието й да влезе вътре беше неустоимо.

— Идвам с вас.

— Не, няма — изгледа я строго Баяз. — Ти стой тук и гледай сърдито. Това е истинската ти дарба, нали? Ще е жалко да те лиша от възможността да упражняваш таланта си. Ти идваш с нас — каза остро на Кай. — Знаеш си работата, нали, Йору?