Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Точно така и аз не съм напълно сигурен, че съм готов да изключа тази възможност. Поиска от мен да открия начин за премахването на Баяз… — Гласът му се сниши до шепот. — Или премахването на краля. Подозирам, че в случай на провал от моя страна, той е готов с друг план, в който по някакъв начин е намесен Университетът.

— От това, което чувам, изглежда, обвинявате архилектора в държавна измяна. — Очите на Маровия проблеснаха като две лъскави мъниста. Подозрителен, но изгарящ от нетърпение поглед. — Открихте ли нещо, което той да използва срещу краля?

— Преди дори да бях започнал разследваното си, от „Валинт и Балк“ ме „разубедиха“.

— Разбрали са веднага? Толкова бързо?

— Допускам, че някой от близкото ми обкръжение не е толкова надежден, колкото се надявам. Банкерите не само ми наредиха да не се подчиня на заповедите на архилектора, но поискаха да започна разследване на самия него . Искат да знаят какви са плановете му. Вече разполагам само с няколко дни да се подчиня на искането им, а Сълт в момента ми се доверява дотолкова, че да не е склонен да сподели с мен съдържанието на тоалетната си, камо ли това на мислите си.

— Олеле — бавно поклати глава Маровия. — Олеле.

— И в допълнение към всичките ми неприятности, съм напълно убеден, че неведението на архилектора относно събитията в Дагоска съвсем не е така пълно, както първоначално смятах. Ако някой говори, вероятността да говори и пред двете страни е голяма. — В края на краищата, след като веднъж си предал някого, не е никакъв проблем да го направиш и втори път. Глокта въздъхна дълбоко. Това беше. Всички тайни излязоха наяве. Септичната яма е празна. Гърлото ми е прерязано от ухо до ухо. — Това е цялата история, Ваша чест.

— Какво да кажа, началник, определено много сте загазили. Фатално, бих казал. — Маровия се изправи и тръгна с бавна походка из стаята. — Нека сега за момент предположим, че наистина сте дошли за помощта ми, а не за да ме подведете към поредния капан. Архилектор Сълт разполага със средствата за причиняване на всякакви неприятности. И е достатъчно егоистичен и безочлив, че да го направи дори в момент като този. Напълно съм съгласен с преценката. Ако успеете да се сдобиете с убедително доказателство, аз, естествено, ще съм готов да го представя на краля. Но не мога да предприема нищо срещу член на Висшия съвет, още повече архилектор Сълт, без такова доказателство. Най-удачно би било да се сдобиете с подписано самопризнание.

— Самопризнание от Сълт? — промърмори Глокта.

— Един такъв документ ще реши проблемите и на двама ни. Със Сълт ще е свършено и банкерите ще изгубят средството, с което ви притискат. Естествено, гуркулите все още ще са пред стените, но човек не може да има всичко на този свят.

— Самопризнание, подписано от Сълт. А да взема да сваля луната от небето и да я прикача към него, или няма нужда?

— Или достатъчно голям камък, който да сложи начало на свлачището — самопризнанието на някой достатъчно близък до него например. Доколкото разбирам, вие сте ненадминат в получаването на такива. — Маровия изгледа Глокта изпод гъстите си вежди. — Заблудил ли съм се?

— Не мога да фабрикувам доказателства, Ваша чест.

— Човек, който се е изгубил в пустинята, трябва да сграбчва всеки шанс, който му се предоставя, независимо колко нищожен. Намерете доказателство и ми го донесете. Тогава ще действам, само тогава. Разбирате, че не мога да поемам рискове заради вас. Трудно е да се довериш на човек, който веднъж избира един господар, а утре друг.

— Избира? — Глокта усети как окото му отново затрептява. — Ако смятате, че съм избрал и частица от живота на жалката човешка останка, която в момента стои пред вас, много се лъжете. Аз избрах слава и успех. Но често на капака на кутията пише едно, а вътре има друго.

— Светът е пълен с трагични истории. — Маровия отиде до прозореца, обърна гръб на Глокта и се загледа в притъмняващото небе. — Особено в днешно време. Не можете да очаквате преценката на човек с моя опит да бъде повлияна от трагедии. Желая ви приятен ден.

Всичко е ясно. Подпрян на бастуна, Глокта се надигна мъчително от стола и закуца към вратата. Въпреки това в тъмния килер на отчаянието ми се процежда тънък лъч на надежда… трябва само да се сдобия с подписа на главата на Инквизицията на Негово величество върху самопризнанието му за държавна измяна…

— Началник! — Защо никой не свършва да говори, преди да съм станал? Глокта се извърна бавно и усети как гърбът му избухва в спазми. — Ако някой от обкръжението ви говори, трябва да му запушите устата. Незабавно. Само глупак би тръгнал да корени предателство във Висшия съвет, преди да е изкоренил плевелите в собствената си градина.