Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Преди доста време започнах разследване на нередностите в работата на Почетната гилдия на търговците на платове.

— Добре си спомням злощастните събития.

— По време на разследването си открих, че гилдията е била финансирана от една банка. Много състоятелна и могъща банка. „Валинт и Балк“.

Глокта наблюдаваше много внимателно за някаква реакция при споменаването на името, но лицето на Маровия дори не потрепна.

— Запознат съм със съществуването на тази институция — каза той.

— Заподозрях, че и те са замесени в престъпленията на търговците от гилдията. Магистър Колт лично ми го намекна точно преди злощастния си край. Но Негово високопреосвещенство не ми позволи да насоча разследването си в тази посока. Прекалено много усложнения в и бездруго сложната обстановка. — Лявото око на Глокта заигра и той усети как от него потича сълза. — Моля за извинение. — Избърса го с пръст и продължи: — Малко след това бях изпратен в Дагоска, за да поема защитата на града.

— И изключителните ви старания в това начинание ми причиниха известни неудобства. — Маровия завъртя начумерено език из устата си. — Моите поздравления. Свършихте превъзходна работа.

— Боя се, че заслугата не е изцяло моя. Поставената ми от архилектора задача беше неизпълнима. Градът беше прогнил от предателство и измяна и обсаден от гуркулите.

— Напълно ви разбирам — изсумтя Маровия.

— Де да бях получил разбиране и тогава, но всички бяха заети с опитите си да вземат надмощие над другия, нищо ново. Защитата на града беше напълно непригодна да посрещне заплахата. А аз не можех да я подсиля без пари…

— И Негово високопреосвещенство не се отзова.

— Негово високопреосвещенство отказа да отдели и марка. Но в тежкия момент на нужда се появи неочакван благодетел.

— Богатият чичо? Ама че щастлива случайност.

— Не бих казал. — Глокта напъха език в дупката, където някога бяха предните му зъби. Имаше доста солен вкус. И лайната започват да се сипят като от източена септична яма. — Богатият чичо се оказа не друг, а банкова къща „Валинт и Балк“.

— И те ви финансираха? — намръщи се Маровия.

— Единствено благодарение на тях успях да удържа толкова дълго гуркулите.

— И след като вече изяснихме факта, че влиятелните хора нямат приятели, какво поискаха от вас „Валинт и Балк“?

— В общи линии — Глокта измери Маровия с равнодушен поглед, — каквото им хрумна. Малко след завръщането ми от Дагоска започнах разследване на смъртта на принц Рейнолт.

— Ужасно престъпление.

— За което обесиха напълно невинен гуркулски емисар.

По лицето на Маровия се изписа едва доловима изненада.

— Сигурен ли сте?

— Напълно. Но смъртта на наследника на трона породи нови проблеми. Проблеми, свързани с гласуването в Камарата на лордовете и Негово високопреосвещенство беше предоволен от най-лесния отговор. Аз опитах да стигна до истината, но бях възпрепятстван. От „Валинт и Балк“.

— Значи сте подозирали, че тези банкери са замесени в смъртта на принца?

— Подозирам ги в много неща, но доказателствата са това, което вечно не достига. Винаги е така, твърде много подозрения и никакви доказателства.

— Банки — изръмжа Маровия. — Въздух под налягане. Правят пари от догадки, лъжи и празни обещания. Тайните са истинското им платежно средство, повече и от златото.

— Това осъзнах и аз. Но когато си се загубил в пустинята…

— Да, да. Моля, продължавайте.

За най-голяма своя изненада, Глокта осъзна, че се наслаждаваше на разговора. Езикът му се плетеше от нетърпение да си каже всичко. Отприщих ревниво пазените от толкова отдавна тайни и сега не мога да спра. Чувствам се като скъперник, решил да похарчи всичко наведнъж. Ужасѐн и в същото време освободен от товара. В истинска агония и в същото време очарован. Нещо като да си прерязваш сам гърлото — огромно облекчение, но му се наслаждаваш за пръв и последен път. И точно като прерязването на собственото гърло, това най-вероятно ще свърши със смъртта ми. Е, хайде. От известно време натам вървяха нещата, нали? Не мога да отрека, че не съм заслужил десетократно повече.

Наведе се напред към Маровия. Дори тук, дори сега, нещо пак ме принуждава да понижа глас.

— Архилектор Сълт не е доволен от новия ни крал. И по-специално не е доволен от влиянието на Баяз върху него. Така властта на Сълт значително намалява. И той всъщност вярва, че зад всичко това стоите вие.

— Нима? — намръщи се Маровия.