Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Уест примижа болезнено, когато Деветопръстия полетя безпомощно към щитовете в далечната страна на кръга. Страховития вдигна бронирания си юмрук, за да му нанесе удар, който със сигурност щеше да направи черепа му на кайма. Замахна, но пропусна целта. Деветопръстия отскочи настрани в последния момент и стоманата мина на косъм от челюстта му. Тежкият му меч се стовари и отскочи с камбанен звън от бронираното рамо на Страховития. Гигантът залитна крачка назад и Деветопръстия премина в атака. Бледите белези се бяха разтегнали по скованото му лице.

— Да! — процеди през стиснати зъби Уест и мъжете около него изреваха окуражително.

Следващият замах на меча се плъзна с пронизителен писък по бронята на гърдите на гиганта, остави след себе си дълга, светла резка в черния метал и изрови голям чим трева от кръга. Следващият удар попадна сред облак от ситни капки кръв в сините ребра на Страховития и го накара да залитне силно назад. Уест отвори уста, когато огромната сянка падна отгоре му. Страховития се стовари върху щита му като падащо дърво. Огромната му тежест свали Уест на колене, треперещ от усилие, с преобръщащ се от ужас и отвращение стомах.

И в този момент я видя. Катарамата на единия ремък, който държеше черното, покрито с шипове, парче стомана под коляното на Страховития, беше само на инч от свободната му ръка. В този момент в главата му остана само една мисъл, че след всичките трупове, които остави след себе си в Англанд, Бетод щеше да се измъкне. Изскърца със зъби и сграбчи дебелия като колан за панталони кожен ремък на бронята и в момента, в който Страховития вдигна огромното си телосложение от щита му, Уест го дръпна силно назад. Катарамата издрънча отворена, а плочата черна стомана увисна под огромния прасец, още с първата тежка стъпка на гиганта и силния замах на ръката му, с който запрати Деветопръстия назад.

Уест се изправи тежко. Вече съжаляваше за импулсивното си действие. Огледа кръга от мъже, търсеше знак, че някой го е видял какво направи. Никой, всички очи бяха приковани в биещите се. Пък и това беше просто дребен, нищожен опит за саботаж, който с нищо нямаше да промени развоя на събитията в кръга. Освен да му докара смъртта, естествено. Всяко дете в Англанд знаеше това. Хванат ли те да мамиш по време на дуел в Севера, те чака Кървавия кръст, изсипват ти червата навън.

— Ха! — Логън се дръпна встрани от бронирания юмрук, люшна се надясно и пропусна синия покрай лицето си, после пак наляво при повторния замах на бронираната ръка. Подхлъзна се и едва се задържи на крака. Всеки един от тези удари беше достатъчно силен, че да му откъсне главата. Видя синята ръка да се изтегля назад, стисна зъби и докато избягваше поредния юмрук на Страховития, изнесе меча на Създателя зад гърба си и замахна в широка дъга отгоре.

Острието отсече синята ръка, точно под лакътя и тя излетя към далечния край на кръга, последвана от бучка съсирена кръв. Логън пое дълбоко въздух, вдигна високо меча и събра сили за още един замах. Очите на Страховития се извъртяха към матовото острие. В последния момент извъртя глава и го посрещна със синята половина на черепа си. Острието се вкопа дълбоко, разцепи главата му до веждата и от раната пръсна фонтан от тъмни капки кръв.

В следващия момент лакътят на обвитата с броня ръка на гиганта се вряза с хрущене в ребрата на Логън. Ударът почти отлепи краката му от земята и той полетя, размахал крака, през кръга. Блъсна се в щитовете и се пльосна по корем на земята. Остана да лежи, плюещ трева и кал, а светът около него се размаза и завъртя.

Примижал от болка, Логън се надигна и замига учестено, за да прогони избилите от очите сълзи. Замръзна. Все още със забит в главата меч, Страховития вдигна ръката си от земята. Притисна я на мястото й, завъртя я наляво, надясно и я пусна. Огромната ръка отново беше цяла и изписаните редове отново вървяха непрекъснати по кожата й.

Мъжете в кръга затаиха дъх. Гигантът размърда бавно пръсти, после се пресегна и хвана дръжката на меча на Създателя. Раздвижи го напред-назад и костите на черепа му изхрущяха. Измъкна острието и разтърси глава, като човек, който се отърсва от леко замайване. После хвърли меча и той за втори път днес падна в краката на Логън.

Задъхан, Логън погледна острието. С всяко следващо хващане на дръжката му то ставаше все по-тежко. Раните от битката в планините боляха, новите от дуела тръпнеха. Въздухът беше студен, но ризата му беше залепнала на гърба от пот.