Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Но стаята беше празна.

Тъмна и притихнала.

Нито следа от сакатия и маскираните му слуги. Нито следа от въоръжените стражи, които следяха неотлъчно всяка нейна крачка в каменните зали на това проклето място. Видя единствено цепката светлина под вратата на стаята на Баяз. Чу приглушени гласове от другата й страна. Свъси вежди, отиде до вратата, коленичи и допря ухо до ключалката.

— Къде са акостирали? — разнесе се приглушеният глас на Баяз.

— Първите кораби пристигнаха малко след зазоряване на югозападния бряг на Мидърланд, близо до Келн. — Юлвей. Феро изтръпна от вълнение. Дишането й се учести. — Подготвени ли сте?

— По-неподготвени не можем да бъдем — изсумтя Баяз. — Не очаквах Калул да действа толкова скоро, нито така внезапно. Значи са пристигнали по тъмно, а? Съвсем неочаквано. Лорд Брок не е ли забелязал приближаването им?

— Предполагам, че не само го е забелязал, но го е и приветствал. Безсъмнено става дума за предварителна уговорка, според която той ще заеме престола, след като гуркулите потушат всяка съпротива и обесят копелето ти на портите на Агрионт. Ще бъде крал на Съюза — под господството на Утман-ул-Дощ.

— Измяна.

— Най-обикновено предателство. Но това не би трябвало да ни учудва, нали, братко? Ние с теб сме виждали къде по-страшни неща, може би самите ние сме вършили къде по-страшни неща.

— Някои постъпки са неизбежни.

Феро чу Юлвей да въздиша:

— Никога не съм го отричал.

— Колко са?

— Те никога не идват по един-двама. Пет легиона досега, но това е само авангардът. Идват още. Хиляди. Целият Юг се е вдигнал на война.

— Калул с тях ли е?

— Че за какво му е? Той си е в Саркант. Разхожда се из градините по скалните тераси и очаква вестта за унищожението ти. Мамун ги предвожда. Плодът на пустинята, трижди благословен и трижди…

— Знам имената, с които се нарича арогантната свиня!

— Не е важно как се нарича, но е станал много силен и води със себе си Стоте думи. Идват за теб, братко. Тук са. Ако бях на твое място, сега щях да съм далеч оттук. Далеч в Севера, докато още има време.

— А после какво? Мислиш, че няма да ме последват и там ли? Сега какво, на края на Света ли да се скрия? Бях там наскоро, нищо интересно. Имам още няколко скрити коза.

Последва дълго мълчание.

— Намерил си Семето?

— Не.

Отново мълчание.

— Не съжалявам. Да си играеш с тези сили… да изкривяваш, да не кажа направо, да нарушаваш Първия закон… Последния път, когато това нещо беше използвано, остави Олкъс в руини и почти доведе до разрушението на целия свят. По-добре да остане погребано завинаги.

— Дори ако всичките ни надежди са погребани с него?

— Много по-важни неща са изложени на риск от надеждите ми, от твоите също.

На Феро не й дремеше за надеждите, както за тези на Баяз, така и за тези на Юлвей. И двамата я бяха измамили. Беше й дошло до гуша от лъжите им, от тайните им, от обещанията им. От доста време насам не правеше нищо, освен да говори и да чака, и пак, и пак. Изправи се, нададе пронизителен крясък и ритна вратата. Бравата се откърти и вратата влетя в стаята. Двамата възрастни мъже седяха зад масата, на която имаше лампа, чиято светлина осветяваше едно бяло и едно черно лице. В сянката на далечния ъгъл на стаята седеше още някой. Кай, мълчалив, обгърнат в мрак.

— Не можа ли просто да почукаш? — попита Баяз.

На тъмното лице на Юлвей се очерта светлата извивка на усмивката му.

— Феро! Радвам се, че все още си…

— Кога идват гуркулите?

Усмивката му изчезна и той въздъхна дълбоко.

— Виждам, че не си се научила на търпение.

— Научих се, но накрая търпението ми се изчерпа. Кога идват?

— Скоро. Челните им отряди вече прочистват провинцията, обсаждат укрепленията и подсигуряват Мидърланд за пристигането на основните им сили.

— Някой трябва да ги спре — промърмори Феро и заби нокти в дланите си от стискане на юмруци.

— Четеш ми мислите. — Баяз се облегна назад и острите черти на лицето му потънаха в сенки. — Усмихна ти се късметът, а, Феро. Искаше отмъщение и ето, пада право в ръцете ти, узряло и кърваво червено. Армията на Утман акостира в Мидърланд. Хиляди гуркули, тръгнали на война. Може би до две седмици ще са пред градските порти.

— Две седмици — прошепна Феро.

— Обзалагам се, че ще има изпратени насреща им военни части на Съюза. Ако толкова не можеш да чакаш повече, мога да ти уредя място в някоя от тях.

Беше чакала прекалено дълго вече. Хиляди гуркули, тръгнали на война. Ъгълчетата на устните на Феро се повдигнаха и усмивката й се разтегли, широко, още по-широко, чак докато не я заболя устата.