Български народни вълшебни приказки

И живял с царската дъщеря в мир и спокойствие до дълбоки старини.

Един цар напуснал жена си, която чакала дете, и се оженил за друга. Дал на изгонената царица една голяма къща с много земя и й заръчал: ако роди момиче, да го задържи при себе си, а добие ли момче, да го изпрати при него, щом порасне.

Жената родила момче. Гледала го, пратила го да се учи и един ден му казала:

— Синко, намери някой да те заведе при царя. Той е твоят баща и такава е неговата воля!

Царският син намерил кой да го отведе при царя. На другата сутрин отишъл на училище, а майката замесила питка и я изпратила по този човек на сина си. Ала по пътя той си отчупил едно парченце от нея. Вечерта майката попитала момчето:

— Цяла ли беше питката, синко?

— Съвсем мъничко беше отчупено — отговорил той.

И майката си рекла: „Щом този човек си е отчупил от питката, той няма да заведе сина ми при царя, а ще го убие.“ Затова казала на момчето да потърси друг. И то намерило един свой връстник. Майката пак замесила питка и я изпратила по това момче на сина си. Вечерта разбрала, че питката е била непокътната, и казала на сина си да се стяга за път. Написала писмо до царя и ги изпратила.

Двамата вървели, вървели и много ожаднели. Най-накрая стигнали до един кладенец, но нямало с какво да извадят вода. Царският син казал на момчето да влезе в кладенеца и да извади вода, но то му рекло:

— Ако си жаден, влез и пий!

Царският син слязъл в кладенеца, пил вода и тръгнал нагоре.

Ала момчето му препречило пътя и взело да го бута надолу, за да го удави.

Помолил му се царският син да го пусне, но то викнало:

— Дай ми писмото до царя и тогава ще те пусна!

Царският син дал писмото, ала коварният му спътник пак не искал да го пусне.

— Ако те освободя, може да ме издадеш! — рекъл той.

И за да остане жив, синът на царя се заклел, че ще мълчи цял живот. Двамата пак тръгнали на път. Момчето, което трябвало да заведе спътника си в двореца, навсякъде казвало, че е царски син, а истинския царски син наричало свой слуга.

Вървели, що вървели и стигнали до двореца. Измамникът дал писмото на царя и той с радост го приел. А истинският син на царя заживял с момчето като негов слуга. Ала лъжливият царски син нямал покой ни денем, ни нощем — страхувал се да не би неговият слуга да разкрие цялата истина на царя и затова решил да го погуби. Чудел се какво да измисли и щом научил, че в една далечна страна живеел цар, който убивал всеки, дръзнал да поиска ръката на дъщеря му, решил да изпрати момчето там, за да му доведе царкинята за жена.

Тръгнал слугата-царски син с няколко души към далечното царство. Вървели, що вървели и срещнали дълга върволица мравки. Царският син заръчал на своите хора да направят път на живинките. Най-накрая вървяла една голяма мравка. Тя рекла на момчето:

— Какво искаш да сторя за теб? Голяма добрина ми направи.

Зачудил се царският син:

— Ти си мравка и какво добро можеш да сториш за мен?

Мравката откъснала едно от крилцата си, дала го на момчето и му рекла:

— Аз зная къде отиваш. Ако ти потрябвам, нагрей на огъня това крилце и аз веднага ще дойда.

Той взел крилцето и го скрил в пазвата си.

Вървели, що вървели и на едно място видели, че деца ловят малки орлета. Царският син откупил с пари орлетата и ги пуснал на свобода. След малко дошла орлицата и му рекла:

— Какво искаш да сторя за теб? Голяма добрина ми направи.

Зачудил се пак царският син:

— Ти си птица и какво добро можеш да сториш за мен?

— Аз зная къде отиваш — рекла му орлицата.

Откъснала едно перо от крилете си, дала му го и казала:

— Ако ти потрябвам, нагрей на огъня това перо и аз веднага ще долетя.

И слугата-царски син взел перото, скрил го и продължил заедно със своите хора по пътя си. Край едно езеро видял, че деца са заловили малки щъркелчета. Момчето откупило и тях и ги пуснало на свобода. Долетял щъркелът и го попитал:

— Какво искаш да сторя за теб? Голяма добрина ми направи.

А царският син отново се зачудил:

— Ти си птица и какво добро можеш да сториш за мен?

— Аз зная къде отиваш — рекъл му щъркелът.

Откъснал и той едно перо от крилете си и казал:

— Ако ти потрябвам, нагрей това перо на огъня и аз веднага ще долетя.

Царският син взел перото и го скрил в пазвата си. Продължили те по пътя си и стигнали до една река. Рибари били хванали голяма риба. Царският син откупил и нея и я пуснал във водата да си живее. А рибата изплувала и рекла: