Български народни вълшебни приказки

Смаяли се царските слуги и отишли при новата царица да й разкажат какво са чули и видели. Царицата им се присмяла и рекла:

— Я ми донесете един гергеф. И аз ще направя същото!

Донесли й един гергеф и всичко, каквото трябвало. Тогава царицата заповядала:

— Уший се, гергеф! — но той не искал да се ушие сам.

— Ушийте го вие, като не иска да се ушие самичък! — извикала тя.

После казала на иглата да се вдене, но и тя не поискала да стори това. Царицата пак накарала слугите да вдянат иглата и започнала да шие. Шила, що шила, разсърдила се на иглата и я хвърлила на пода. После решила отново да шие и взела да вика иглата. Ала тя не я послушала. Царицата също си отрязала носа и го хвърлила той да й я донесе. Но и носът не я послушал. Цялата обляна в кръв, царицата грабнала носа си и се помъчила да го залепи на мястото му, ала напразно: носът не се залепял. От болки и срам тя се скрила и се престорила на болна.

Щом царският син разбрал, че царицата е болна, отишъл да я навести. Видял той колко грозна е неговата жена и решил, че тя вече не може да бъде царица. Оставил и нея и се оженил за друга девойка.

Минало известно време и царските слуги пак си наумили да видят какво прави нямото момиче. Този път те видели далеч по-чудновати неща. Момичето казало на пещта да се запали и тя се запалила, а после разплело косите си и омело с тях фурната. Рекло на брашното да се пресее и то се пресяло. А след това заповядало: „Омеси се, хляб!“ — и брашното се замесило само, метнало се в пещта, хлябът се опекъл и излязъл сам от фурната.

После момичето казало на един тиган да слезе от полицата, а на маслото да се насипе в него. Щом маслото се нагорещило, момичето си натопило ръцете в него, обърнало ги и изведнъж в маслото се появили две големи хубави риби.

Слугите изгубили ума и дума и веднага изтичали при новата царица, за да й разкажат всичко.

Новата царица им рекла, че и тя може да направи същото. Наредила първо на пещта да се запали, но понеже тя не я послушала, заповядала на слугите да го направят. Разплела си косата и се опитала да омете пещта, но тъй като била като всички обикновени хора, опърлила си главата. След това казала на тигана да иде на огъня и на маслото да се насипе в тигана, ала и това не станало. Царицата отново накарала слугите да го направят. Когато маслото се нагорещило и дошло време царицата да направи рибите, тя потопила ръцете си във врящото масло и ги изгорила. Писнала и не могла от болка място да си намери. Превързала си главата и ръцете, легнала в един ъгъл и застенала.

Пристигнал си вечерта царският син и що да види — новата царица приличала на плашило. Мислил, мислил той какво да прави — не можел да се покаже пред хората с такава царица, а пък и не трябвало да се жени за четвърти път. Най-накрая взел, че оставил и третата си жена. Старият цар и царицата потънали в скръб — те не можели да гледат сина си сам при три млади царици.

Минало време и царският син започнал да се стяга за война. Войниците го чакали да ги поведе срещу врага. Блестели копия, дрънчали саби — отвсякъде се носела весела гълчава, само младият цар ходел умислен и печален. Печални и умислени били и старият цар и царицата, че синът им отива на война и не оставя нито наследник, нито царица. Повел младият цар храбрите си войски. Вечерта спрели да поотпочинат и да нощуват. Слугите донесли ядене и пиене на царя и воеводите му. На трапезата две бъклици се чукнали една о друга и си продумали.

— Тебе кой те напълни? — попитала едната.

— „От вар момиче“ — отговорила другата. — А тебе?

— И мене ме напълни „От вар момиче“.

Царският син се зачудил кое е това „От вар момиче“, дето е напълнило бъклиците, разпитал слугите и те му казали, че бъклиците са напълнени от нямата царкиня. Зарадвал се царският син и решил, че щом се завърне в двореца, ще потърси момичето.

Войната свършила и младият цар се завърнал с храбрите си войници. Той веднага намерил първата си съпруга и я попитал:

— Защо те наричат „От вар момиче“?

Щом чула, че й казват „От вар момиче“, тя продумала и разказала живота си от игла до конец.

Зарадвал се царският син, че първата му хубава царица проговорила, и пак се оженил за нея. Всички в царството се веселили три дни и три нощи.

В малка къщурка до гората живеел един ловец със своята жена и невръстния им син. Те имали само малко земица и това било цялото им богатство. Затова пък гората гъмжала от дивеч и ловецът изхранвал жена си и сина си с богатия улов, който носел всеки ден от горските усои.