Български народни вълшебни приказки

— Дава я, сине, дава я, ама иска да построиш за три дни палат, по-голям и по-хубав от неговия. А ние с нашата колиба за къде сме… Вярно, имаме злато, ама за три дни палат прави ли се?

Ала момъкът се подсмихнал, подсвирнал с уста и излязъл. Допрял пръстена до земята и духът мигом се явил пред него:

— Какво искаш, господарю?

— Искам да ми направиш за три дни палат, по-хубав от царския!

— Ти заспи, аз ще го направя!

И когато момъкът се събудил, на мястото на колибата светел палат от скъпоценни камъни и кристал — сто пъти по-хубав от царския.

— Хубаво — рекъл царят, когато майката отишла пак за царската дъщеря. — Ама сега ще кажеш на сина си да направи път от неговия палат до моя. Той трябва да е толкова равен, че като търкулна от единия до другия му край яйце, никъде да не се спре!

Извикал момъкът духа и пътят бил готов. Царят търколил по него яйце и то се спряло чак при палата на момъка.

Царят обаче поискал и градина, ама в нея да има от всички дървета, които растат по земята — едното като пуска листа, другото да цъфти, третото да връзва плод, а четвъртото да зрее.

Майката се разплакала и се прибрала у дома. Момъкът се засмял и рекъл:

— Мамо, като че ли царят те е уплашил с нещо?

— Иска, сине, градина, каквато никъде няма. И никой никога не може да я направи — това е Божа работа! — рекла му майката.

— Нищо, майчице, не бой се! И градина може да му направим!

Момъкът повикал духа, заспал, а когато се събудил, чудната градината била готова — да гледаш, да се ненагледаш.

Нямало какво да прави царят — дал дъщеря си за жена на момъка. Заживяла царската дъщеря при ловеца. Вълшебният пръстен висял, закачен на стената в спалнята им. Никой не знаел за какво служел.

След време човекът, който завел момъка в пещерата, научил, че той е излязъл от нея, станал е много богат и царски зет. Сетил се, че всичко е заради пръстена. „Ще видим тая работа!“ — заканил се той, преоблякъл се като вехтошар, застанал под прозорците на палата на ловеца и започнал да вика:

— Старо желязо купуваам! Старо желязо купуваам!

Царкинята го чула и си рекла: „Тоя пръстен виси толкова време на стената, защо ли ми е? Я да го дам на тоя човек!“

Отворила прозореца и хвърлила пръстена в коша на преоблечения вехтошар. А той само това и чакал. Грабнал пръстена и дим да го няма! Като се отдалечил, допрял го до земята и духът се явил:

— Какво искаш, господарю?

— Да пренесеш този палат там, където и птица не може да прехвръкне, камо ли човек да мине!

— Ти заспи, аз ще го пренеса!

И духът си свършил работата…

Когато ловецът се върнал, нямало ни палат, ни път, ни градина, ни царска дъщеря. Зарязал той всичко и тръгнал по света да ги търси. По някое време чул жално мяукане. Гледа — една котка се дави. Спасил я и я взел със себе си. Вървял, вървял и стигнал до едно голямо поле, равно като длан, краят му не се виждал. Изведнъж котката зърнала мишка и скочила да я гони. Мишката обикаляла около ловеца, църкала и му се молела:

— Жив да си, спаси ме! Ще ти се отблагодаря!

Момъкът хванал котката и спасил мишката, а тя вдигнала лапички и попитала:

— Какво искаш за доброто, дето ми направи?

— Кажи ми, ако знаеш, къде са моят палат и жена ми.

— Не знам, но ти почакай малко — веднага ще разберем. Аз съм царят на мишките. Сега ще събера всички мишки и ще ги попитам.

Мишката изсвирила пронизително и скоро равното поле се покрило с безчет мишки, мишлета и плъхове. Те писукали и цвърчали, ала нищо не били чували за палата и за царската дъщеря. И тъкмо се отчаяли, дотичала запъхтяна една закъсняла горска мишка. Царят на мишките я попитал не знае ли къде е палатът.

— Как да не зная! — извикала мишката. — Аз там живея!

После разказала, че сега в палата живее човекът, който се престорил на вехтошар. Той ходел навсякъде с пръстена под езика си и когато ядял, го слагал пред себе си, та никой не можел да му го вземе.

— Е, много си глупава! — рекъл царят на мишките. — Това е най-лесната работа. Ще топнеш опашката си в пипера, а щом заспи, ще му бръкнеш в носа и той ще изкиха пръстена.

Речено-сторено. След малко мишката донесла пръстена. Зарадвал се ловецът, допрял го до земята. Духът веднага се появил:

— Какво искаш, господарю?

— Това поле да се покрие цялото с хляб!

— Ти заспи, аз ще го направя!

И цялото равно поле се покрило с бели самуни. Мишките яли, яли, та накрая не можели да мръднат от преяждане.

А ловецът заповядал на духа да пренесе палата на старото място. После отишъл на брега на морето, хвърлил пръстена във водата и никой повече не го видял.