Български народни вълшебни приказки

— Какво искаш да сторя за теб? Голяма добрина ми направи.

— Ти си риба и какво добро можеш да сториш за мен? — казал пак царският син.

— Аз зная къде отиваш — рекла му рибата. — Ако ти потрябвам, нагрей на огъня люспата, която ще ти дам, и аз веднага ще дойда.

Взел царският син и люспата и я скрил в пазвата си.

Дълго още дружината вървяла и най-накрая стигнала до царството. Влязло момчето в двореца при царя, поклонило му се и рекло:

— Царю честити, аз съм изпратен от царя на едно далечно царство да искам дъщеря ти за жена на сина му. Ще ни я дадеш ли?

— Дъщеря ми вече е за женене и защо да не ви я дам? — казал царят.

А вечерта наредил да смесят сто килограма пшеница, сто килограма ръж и по толкова ечемик, царевица, овес и просо и рекъл на царския син:

— Ти си дошъл да вземеш дъщеря ми и аз ще ти я дам, ако разделиш всички тези зърна на отделни купчини. Не го ли направиш, ще те погубя!

Натъжил се царският син, като премислил, че не е по силите му да изпълни такава задача, ала мигом се сетил за мравката. Нагрял крилцето й и тя веднага дошла при него.

— Видя ли, че и аз мога да ти сторя добро — казала мравката.

Извикала всички мравки и те завчас струпали зърното на отделни купчини. На сутринта царят бил много учуден, че момчето се е справило, но измислил и друго:

— Ще ти дам дъщеря си, ако можеш да съживиш умряло дете!

Царският син знаел, че обикновен човек не може да извърши такова чудо. Блъскал си ума как да постъпи и решил да се посъветва с щъркела — нали лети над много далечни земи, може някъде да има някакво вълшебно средство, което да връща хората към живота. Нагрял царският син перото на щъркела и той начаса долетял.

— Видя ли, че и аз мога да ти сторя добро — рекла птицата и литнала в небето. След малко пристигнала със съд вода в клюна си. — Това е жива вода! — казал щъркелът. — Тя връща умрелите към живота. С нея полей детето и то веднага ще се съживи!

Царският син отишъл при детето, полял го с вълшебната жива вода и то оживяло на мига.

Нямало какво повече да поиска царят и изпроводил пратеника от далечното царство при дъщеря си. Ала тя живеела в една висока каменна кула сред самото море, а царят не му дал лодка. Чудел се царският син какво да направи и се сетил за орлицата. Извадил перото й, нагрял го и тя веднага долетяла.

— Видя ли, че и аз мога да ти сторя добро — рекла орлицата, взела го на крилете си и го пренесла през морето направо във високата кула при царкинята.

Щом видяла колко красив е момъкът, девойката с радост тръгнала с него. Качили се двамата на една лодка и заплавали към брега. Царският син й разказал целия си живот.

Тъкмо преди да пристигнат обаче, царкинята изтървала пръстена си във водата. На брега баща й наредил на момчето:

— Докато не намериш пръстена, няма да ти дам дъщеря си!

Замислил се царският син какво да прави и си спомнил за рибата. Нагрял люспата й и тя веднага доплувала до брега.

— Видя ли, че и аз мога да ти сторя добро — рекла тя, като чула молбата му, и се гмурнала към дъното на морето.

Само след миг рибата отново се показала с пръстена в уста.

Нямало какво да прави високомерният баща — нали царският пратеник бил изпълнил всички трудни задачи. Дал на дъщеря си една чудна златна каляска и се сбогувал с нея.

Тръгнали всички на дълъг път — момъкът и царкинята седели в каляската, а хората им яздели зад тях. И щом най-после пристигнали в царството, вестоносец избързал напред да каже на царя, че слугата води красивата царкиня. Лъжливият царски син мигом тръгнал да посрещне невестата си. Видял той, че момъкът се вози в чудната каляска с неговата бъдеща жена, и много се ядосал.

— Щом един слуга не си знае мястото, той трябва да умре! — викнал той, извадил меча си и пробол царския син право в сърцето.

Царкинята паднала на колене пред тялото на своя любим и горко заплакала, ала се сетила за щъркела, който бе помогнал на момъка. Бързо извадила перото му от пазвата на царския син, нагряла го и птицата мигом донесла жива вода в клюна си.

Девойката поляла тялото на момъка и той начаса оживял. После пътниците отишли в двореца и хубавицата разказала всичко на стария цар. Той прегърнал същинския си син, а лъжливия прогонил надалеч от царството.

На другия ден царят вдигнал голяма сватба — оженил сина си за красивата царкиня, а когато умрял, младият цар повикал майка си и я настанил да живее в най-хубавите покои в двореца.