Български народни вълшебни приказки

— Как така? — зарадвал се келешът, понеже веднага му хрумнало какво да прави.

— Ами ей така — рекъл по-малкият дявол. — Сядаш в тавичката, туряш си шапката невидимка на главата, удряш тавичката със сребърната пръчица и докато мигнеш, на другия бряг отиваш.

— Ако ми дадете нещата, аз ще ви ги разделя поравно — предложил им момъкът.

Дяволите склонили, дали му бащиното си наследство, а той тозчас седнал в тавичката, надянал на главата си шапката, ударил лодката си с пръчицата и веднага се озовал на другия бряг.

Развикали се дяволите, взели да проклинат келеша, ама дяволските клетви нали не ловят човека, затова момъкът сложил нещата в торбичката си и забързал към змейовата светлина, която се мержелеела тук-там между дърветата.

Змеят и царската дъщеря вървели и си приказвали, а келешът се спотайвал зад тях — и така най-накрая стигнали до палатите на чудния звяр.

Змеят отворил портата и поканил девойката вътре, ала оставил вратата открехната. Момъкът нахлузил на главата си шапката, станал невидим и се промъкнал в стаята след тях. Там се притаил в един ъгъл, за да види какво има да става.

Змеят и царската дъщеря седнали край голямото огнище и взели да си подхвърлят една златна ябълка. Поиграли си те така, повеселили се, но един път змеят метнал ябълката малко накриво и тя се изтърколила право в краката на келеша. Той я грабнал и я мушнал в джоба си.

А змеят рекъл на девойката:

— Хвърли ми ябълката, де! Защо се бавиш?

— Та тя е у тебе! Ти ми я хвърли! — отвърнала гостенката му.

— Аз ти я метнах, не видя ли? Някъде край тебе ще да е — казал змеят.

И двамата почнали да търсят ябълката и като не я намерили, взели да си бъбрят край огнището. Ала след малко царската дъщеря се сепнала изведнъж и рекла:

— Ох, ще закъснея! Петлите скоро ще пропеят.

— Да, май е време да вървим — казал стопанинът на чудния палат.

Двамата хукнали отново в тъмната нощ. А келешът ги изчакал да се поотдалечат, за да не го чуят като отваря и затваря вратата, и чевръсто поел подире им. Преминали пак голямата река, стигнали до моста над буйния поток, после и до разклоненото дъбово дърво и там келешът избързал, минал пред тях и презглава се завтекъл към царския дворец.

И там легнал пред прага на спалнята и юнашки захъркал.

След малко пристигнали и нощните пътници. Щом царската дъщеря видяла келеша, потънал в дълбок сън пред прага на покоите й, пак му се присмяла и рекла:

— Видя ли, глупчо, че не можа да ме увардиш? Още една глава ще се търкулне на земята.

На сутринта царят дошъл при нея, видял скъсаните й чехли и изохкал:

— Дъще, дъще, къде пак си ходила, какво пак си правила тая нощ?

— Никъде не съм ходила, нищо не съм правила. Цяла нощ лежах и спах — троснато отвърнала момата и окото й не мигнало.

— Ти все тъй казваш, ама аз ще попитам келеша — рекъл бащата.

— Ами че питай го! Дано той ти каже — разсмяла се девойката.

Царят повикал келеша и го попитал:

— Е, момче, успя ли да научиш къде ходи дъщеря ми?

— Да, царю честити! — скромно рекъл момъкът и млъкнал.

— Нали спа като пън бе, глупчо! Сигурно си сънувал нещо — подиграла му се царската дъщеря. — Не му вярвай, татко, той вчера захърка още посред бял ден.

— Чакай да го чуем първо — рекъл царят и келешът подхванал да разправя какво е видял през тая нощ.

Разказал как чудният змей дошъл в късна доба и огрял всичко като слънце, как лекичко почукал на вратата и царската дъщеря излязла, как вървели двамата из гората и си подхвърляли една златна китка. И щом споменал за цветето, бръкнал в пазвата си, извадил го и рекъл на девойката:

— Истината ли говоря?

Разказал за разклоненото дъбово дърво, извадил треските от него и ги показал на царя. Разправил после за буйния поток, изкарал камъчетата от моста и пак попитал девойката:

— Истината ли говоря?

След това описал голямата река, ала не показал дяволското наследство от страх да не би царят да му го вземе. Най-накрая разказал колко чудни са змейовите палати, пък бръкнал в джоба си, извадил и златната ябълка и отново попитал царската дъщеря:

— Истината ли говоря?

А докато келешът приказвал, девойката все се червяла и щом той разправил как при разклоненото дъбово дърво избързал напред и легнал, та захъркал юнашки пред прага на покоите й, тя се обърнала към баща си и рекла:

— Келешът казва истината, татко. Така си беше.

Тогава царят прегърнал момъка и рекъл:

— Е, момче, ти спечели дъщеря ми и половината царство. Още днес ще вдигнем сватбата и царувай на воля!