Джон Лескроарт - Неизбежно правосъдие

— Добре, вече знаехме. Нали от това умират хората, като ги обесят.

Илейн разтвори папката и Драйсдейл надникна през рамото й, загледа се във втората снимка.

— Ъхъ, така каза и Страут…

Драйсдейл се изправи.

— Ейб, какво ти е хрумнало?

— Напомням ви за историята, която вие съчинихте за Кевин Ший и която тези снимки уж потвърждаваха недвусмислено. Неведнъж дърпал тялото надолу… — той млъкна за секунда, — … което би оставило жертвата със счупен врат. И тогава Уейд нямаше да е починал само от задушаване, както твърди Страут. Можете да се хванете на бас, че адвокатът на Ший ще спомене този факт, влезе ли делото в съда, а тогава ще е добре да имате убедителен отговор на въпроса му. Само това исках да ви кажа. Както и двамата знаете, дребните камъчета обръщат колата.

Драйсдейл извади втората снимка от папката и напрегнато се вторачи в нея.

— Това пък какво е?

Илейн охотно им предложи своя отговор. Веднага се впусна в обяснения как Ший извадил ножа, за да наръга Артър Уейд, който пък се опитал да му го грабне, за да се опази.

Глицки и Драйсдейл я изслушаха с пресилена вежливост, което я принуди да се прехвърли на втората си теория за ножа в джоба на Уейд, с който той искал да среже въжето и да се освободи. Този път нетърпението надделя. Глицки не желаеше да се впуска в спор, но смяташе, че няма избор… длъжен беше да говори.

— Значи ме уверяваш, че Артър Уейд бяга от разярена тълпа, онези му нахлузват примка на шията, опъват въжето и той чак тогава си казва: „Ей, ама аз съм имал швейцарско ножче в джоба, ей сега ще срежа въжето“. Не ми се вярва. И съдебните заседатели няма да повярват. Отгоре на всичко, няма и час, откакто говорих с очевидка — мила възрастна женица, преселила се от Литва, тя няма никакви подбуди да ме лъже. Сторило й се, че Кевин Ший повдигал Уейд, а не го дърпал надолу. После подал ножа на Уейд, опитвал се да накара обесения да пререже въжето, защото не можел твърде дълго да го задържи така.

— Не е възможно — отсече Илейн.

— Но ще стане доста неловко, ако е — отбеляза Драйсдейл.

Работата му беше да печели делата като прокурор, а от стратегическа гледна точка тези свидетелски показания можеха да разбият и най-желязното обвинение. Кой би допуснал и мисълта, че подобно нещо ще се случи…

Изпсува под носа си. Глицки пак погледна часовника.

— Вече сериозно закъснявам.

— В града вероятно има над двайсет свидетели, които могат да потвърдят, че Ший е дърпал Артър надолу…

Той забеляза как Илейн настръхна, как се взираше непреклонно в него. Не беше готова да отстъпи и сантиметър.

— Но те не дойдоха да заявят това, а ние не успяхме да ги открием — добави Глицки. — И ако са били в тълпата, значи са съучастници. Точно затова не ги намерихме. — Глицки вдигна ръце, за да предотврати разгорещения сблъсък. — Вижте какво, хора, аз съм на ваша страна, но огледайте по-добре какви карти държите. Това е.

— На Алън Рестън никак няма да му хареса — Драйсдейл отново седеше зад бюрото, срещу Илейн. — Може би вече трябва да отида и да се запозная с него. Значи казваш, че го познаваш?

— Покрай майка си. И не мисля, че изобщо можеш да го накараш да те изслуша.

— Само че става дума за подготовката на процес, което ми е работата. Длъжен съм да повдигна въпроса.

— Няма да те чуе дори.

— Значи добре го познаваш?

Тя сви рамене.

— Нагледала съм се на такива неща. Щом толкова бързо го назначиха, значи и майка ми е дърпала конците, а Кевин Ший е част от програмата й. Така ще бъде и с Алън Рестън.

— Не и ако делото се разпадне.

— А кой казва, че ще се разпадне? Каквито и доводи да изтъкнеш ти пред Алън, той ще ги приеме като увъртане и измъкване, а не като загриженост за самия процес. Въпреки всичко, аз не се съмнявам във вината на Ший, но Ейб е прав — трудничко ще я докажем в съда.

— Ето какво би трябвало да изясня на Рестън и ще го направя…

— Арт, моля те. Остави на мен. Когато съберем още малко факти. Може би майка ми ще…

Не довърши изречението и Драйсдейл се облегна назад на стола.

— Илейн, пред съда трябва да представим доказателства. Това ни е работата.

— Известно ми е, Арт.

— Независимо дали на празноглавците им харесва или не…

— Знам.

— Ако не смяташ, че това е първата и основна цел на Рестън — а каквото и да говорим за Крис Лок, той така си разбираше работата — по-добре е да проличи скоро. Не ме интересува, че е чернокож и майка ти си го държи в малкото джобче. — Драйсдейл направи недоволна гримаса. — Извинявай за израза.