Джон Лескроарт - Неизбежно правосъдие

И така нямаше да е кой знае колко зле, само щяха да се поизмъчат, докато върнат доверието на Мо-Мо в снабдителния канал Карлос/Джеръм, но нищо особено. Ала както се завъртяха заровете, на другия ден малко преди залез, Ричард се появи. Карлос бе поел задължението да купи стоката, но без да е уредена препродажбата на Мо-Мо, нямаше с какво да плати на Ричард, а последният загубеняк, който забрави да плати на Ричард, не доживя следващото утро.

По това време Джеръм вече се увери, че този ден не му се пада работа, нямаше да прескача до „Клуба на мацетата“, затова пое малко „прасешка радост“ 1 1 Фенциклидин, обезболяващо за домашни животни, използвано и като наркотик. — Бел.прев. . И изневиделица му се наложи да открадне кола от улицата, преди дори да си е издухал носа. Кръвта му кипеше прекалено, превъртя заради Ричард, Карлос и всичко останало, взе скрития под стълбата полицейски револвер 38-ми калибър.

Но на улицата не се виждаха никакви коли. Никой не бе спрял тук, с оставени вътре ключове, а времето изтичаше.

И това се оказа най-лошата карма за Майк Мюлън, който чакаше на светофара, спуснал стъклото, потропващ с пръсти в такт с музиката по радиото. Джеръм направо не вярваше, че вече е стигнал чак до „Долорес“, сякаш прекоси половината град. Налагаше се да предприеме нещо. Слънцето клонеше към залез и ако не докопаше някоя кола, можеше да се смята отписан.

Затова гръмна Майк Мюлън, извлече го от колата и отпраши. Никакви угризения, дори не се замисли — нито тогава, нито по-късно. Джеръм си казваше, че всекиму идва времето и този път беше ред на Мюлън. Можеше да е някой друг. Не влагаше нищо лично. Изпълняваше си ролята на пратеник на сляпата случайност.

Джеръм взе колата, върна се при Карлос, откара хероина при Мо-Мо. Всички бяха доволни.

Но макар от гледна точка на Джеръм нещата да се подредиха чудесно, все пак отново действаше по принуда, а така на всяка крачка го дебнеха неприятности.

Другият начин беше лесният. Тази нощ щеше да е така.

Джеръм облече черен найлонов анцуг върху черното поло, обу черни маратонки „Конвърс“. По-рано през деня имаше смутове недалече от дома му на Силвър Авеню, по-късно се прехвърлиха в „Мишън“ и парка „Долорес“. Джеръм се сети, че ще изтеглят Националната гвардия от „Силвър“ и ще се надяват хората да си стоят вкъщи заради полицейския час.

Поусмихна се. Обикновените хорица бяха такива тъпчовци.

Беше в добра форма. Няколкото дни в килията не му навредиха. Можеше просто да изтича до „Силвър“, но с нещо трябваше да отнесе товара, а искаше да изчака, преди пак да отмъкне нечия кола. Последния път не му провървя особено.

Излезе от апартамента малко след един през нощта, качи се в бричката без номера, която използваше за лични работи и измина целия път до „Силвър“ с угасени фарове. При игрищата забави и се загледа, макар че никой не играеше.

Стигна до наредените плътно магазини, спря пред втория — „Ейс Илектрикс“ — и излезе, стъкълцата хрущяха под краката му. Само няколко крачки по тротоара и влезе в магазина през разбитата витрина. Извади фенерчето от джоба си и огледа рафтовете. Повече, отколкото очакваше. Гвардията сигурно си вършеше добре работата по отпъждането на мародери.

За съжаление дреболиите не бяха от висока класа, но пък и в тази част на града не би трябвало да се надява на това. Само радиокасетофони, часовници и каквито още джунджурии мистър Ейс наричаше „електрически“. Джеръм не си губеше времето във вайкане. Всичко тук му беше под ръка. Все щеше да изкара парици. Прибра няколко по-засукани наглед касетофона, измъкна се край назъбените стъкла и остави плячката на задната седалка.

През три врати беше магазинът за железария на Ратафия, къде по-добро място, но там се наложи сам да счупи витрината. Откри две кутии, натъпкани догоре с лъскави инструменти. Тежаха адски, но си струваше да ги отнесе, не бяха евтини.

Отсреща прозорците на спиртния магазин бяха смлени, но решетките си стояха непокътнати и Джеръм, като се пресягаше, измъкна двайсетина-трийсет бутилки, които стигна с ръка или придърпа с лоста.

Щъкаше неуморно по улицата, без да срещне никой, чуваше само стъпките си по парчетата стъкло. Вратата на дупката за евтинийки беше изтърбушена, но кой ли би си взел нещо оттам? Само подбра два костюма, които май щяха да му подхождат, три-четири рокли за Кери. Метна ги небрежно в колата. Помисли и се върна. Награби голям камион за Деймиън, страшнички кукли с мечове, автоматчета почти като истински. Хлапето щеше да помисли, че вече е Коледа.