Джон Конъли - Отмъщение от отвъдното

— Не знам. Точно това се опитвам да разбера.

— Защо просто не те подложим на мъчения? — предложи Травис. — Разбирам какво го е тласнало онзи.

Не му обърнах внимание.

— Има един човек, който се казва Ейса Дюран. Живее в Пърл Ривър. — Дадох им адреса. — Разказа ми, че някакъв тип е оглеждал къщата му преди известно време и е разпитвал какво се е случило там. Ейса Дюран живее в къщата, където живеех аз, преди баща ми да се самоубие. Може би си струва да изпратите художник, който да нарисува портрет, който да изпита паметта на Дюран.

Сантос дръпна продължително от цигарата си и издуха дим към мен.

— Тези неща ще те убият — осведомих го.

— На твое място щях да се тревожа за собствената си тленност — отговори Сантос. — Допускам, че се криеш, но поне си включи проклетия мобилен. Не ни принуждавай да те завлечем в някоя килия и да те заключим, за да те пазим.

— Ще го пуснем ли? — попита невярващо Травис.

— Мисля, че засега няма да ни каже повече — обясни Сантос. — Нали така, господин Паркър? И то е повече, отколкото ще успеем да изкопчим от други хора.

— Пети отдел — обадих се.

Сантос се изненада:

— Знаеш ли какво представлява?

— А ти?

— Вероятно някакво секретно ниво, до което редовите полицаи като мен нямат достъп.

— Горе-долу. Не знам повече от теб.

— Кой знае защо не вярвам, че е истина, но предполагам, че засега можем само да чакаме, защото името ти сигурно е в същия списък като това на Джими Галахър и на Мики Уолас. А когато убиецът им се добере до теб, ще се наложи да караме в моргата или него, или теб. Хайде, ела, ще те хвърлим до метрото. Ще се радвам по-скоро да се разкараш от Бруклин.

Оставиха ме на спирката на метрото.

— Ще се видим — каза Сантос.

— Живи или мъртви — додаде Травис.

Гледах ги как се отдалечават. В колата не ми продумаха, но не ми пукаше. Бях твърде зает да размишлявам върху думата, изрязана на гърба на Джими Галахър. Откъде убиецът му бе стигнал до извода, че Джими е гей? Той бе пазил тайните си през целия си живот — своите и чуждите. Досетих се за сексуалната му ориентация само от неща, които майка ми каза след смъртта на татко, когато бях по-голям и по-зрял, а тя ме увери, че малцина от колегите на Джими знаят. Всъщност само двама човека знаели със сигурност, че Джими е гей, така ми каза. Един от тях беше баща ми.

Другият беше Еди Грейс.

Вратата отвори Аманда Грейс. Косата й беше вързана хлабаво с червена лента и по лицето й нямаше никаква козметика. Беше облечена с анцуг и стара фланелка и бе плувнала в пот. В дясната си ръка държеше гумено бутало за отпушване на канали.

— Страхотно! — възкликна тя, когато ме видя. — Направо страхотно.

— Явно моментът не е подходящ.

— Можеше да се обадиш предварително. Сигурно дори щях да успея да прибера буталото.

— Бих искал пак да поговоря с баща ти.

Тя отстъпи назад и ме покани да вляза.

— Беше много изморен след предишното ти посещение. Важно ли е?

— Да, струва ми се.

— Става дума за Джими Галахър, нали?

— В известен смисъл.

Последвах я в кухнята. От мивката се носеше неприятна миризма и видях, че е пълна с мръсна вода, която не се оттича.

— Нещо е заседнало долу — каза Аманда. И ми подаде буталото. Свалих си сакото и се заех с мивката, а тя облегна хълбок на дъската и се зае да ме наблюдава.

— Какво става, Чарли?

— Какво имаш предвид?

— Гледаме новините. Видяхме какво се е случило в старата ти къща и чухме за Джими. Свързани са, нали?

Усетих, че водата се раздвижи. Отдръпнах се назад и видях, че започва да се оттича.

— Баща ти каза ли нещо по въпроса?

— Стори ми се тъжен заради Джими. Бяха приятели.

— Имаш ли представа защо са се отчуждили?

Тя отмести поглед.

— Мисля, че баща ми не одобряваше начина на живот на Джими.

— Това ли ти каза?

— Не, сама се досетих. Още не си отговорил на въпроса ми. Какво става?

Обърнах се към нея и приковах погледа и, докато тя не го отмести.

— Мътните да те вземат! — възкликна.

— Както ти казах, ще се радвам да поговоря няколко минути с Еди.

Изтри челото си видимо ядосана.

— Буден е, но е още в леглото. Ще се забави, докато се облече.

— Няма нужда да си създава толкова трудности. Можем да поговорим в стаята му. Няма да отнеме много.

Тя, изглежда, все още се чудеше дали е разумно да ми позволи да го видя. Усещах неловкостта й.

— Днес си различен — отбеляза.

— От какво?

— От последния път, когато беше тук. Май не ми харесва.