Катрин Кер - Магия за мрак

Огреторик се обърна и огледа броха и кулата.

— Знаеш ли, никога не съм идвал тук. Докато бях дете, мама не идваше, защото, като знаеше колко си обичал това място, щеше да плаче. Когато пораснах, бях на война през по-голямата част от времето си. Това отново ти принадлежи. Аз го приписах на теб, а Кралят най-благосклонно му добави и титла. В дисагите си нося документите.

— О, богове! Та това е много великодушно от твоя страна.

Той сви рамене, все още гледайки настрана.

— Искам да кажа нещо — продължи Огреторик. — Преди години, когато изпратиха писмото, с което те лишиха от права, всички бяха сигурни, че Глин ще те обеси. Щях да моля Краля да не изпраща писмото, но не бях в двора — най-сетне погледна към Мейл. — Жена ми е уредила да ме няма по време на обсъждането, на което Кралят е взел това решение. Открих го много по-късно.

— Е, на твое място не бих се измъчвал много. Съмнявам се дали Кралят щеше да се вслуша в молбата ти. Но те моля никога да не се срещам с твоята дама.

— Аз я отстраних. Ще си изживее живота в някое тихо и отдалечено местенце.

Озлоблението в гласа му показа на Мейл, че е избрал възможно най-добрия начин да накаже жена си.

На сутринта Огреторик пое на път рано, като обеща да се върне скоро, ако лятната кампания му позволи. Мейл му помаха от портата, сетне тръгна да търси Гавра, която намери да разглежда двора близо до зеленчуковата градина на Скуна.

— Какво правиш? — попита я той.

— Смятам да махна този калдъръм, за да направя билкова градина. Скуна казва, че тук имало много слънце.

— Сега разбирам. Години наред хората ще говорят за странната лейди Гавра от Канобейн и нейните билки.

— Не мога да съм лейди. Отказвам.

— Не можеш да откажеш. Ти реши съдбата си, като се ожени за мен. Наистина много момичета са спечелили титла с красотата си, но ти ще си първата, за която съм чул, спечелила я с отвара против треска.

Тя се засмя, той я целуна, а сетне просто я задържа притисната до себе си, усещайки свободата под топлото слънце.

През пролетта на 797 г., в петдесетата си година, Глин, гуербрет Кермор и претендент за Крал на цяло Девери, умря от сърдечен удар. Невин се тревожеше от дълго време за здравето на Краля, но всичко стана така внезапно, че го свари неподготвен. Една сутрин Глин тръгна начело на хората си; по пладне го върнаха у дома мъртъв. Получил удара, когато възсядал коня, и за минути умрял. Докато ридаещата съпруга и жените, които я обслужваха, изкъпаха и проснаха тялото му, най-големият му син Камлан прие кралската власт пред верните си васали в голямата зала. Главният жрец на Бел първо го благослови, а сетне закопча върху карираното му наметало огромната брошка във формата на пръстен. Докато васалите пристъпваха един по един и коленичеха пред новия си сюзерен, Невин се измъкна от бъркотията и отиде в покоите си. Дошло бе време да напусне Кермор.

Късно същата вечер, когато Невин беше зает усилено да си събира багажа, новият Крал изпрати да го повикат. Камлан вече се бе преместил в кралските покои и стоеше до огнището, където Невин толкова често бе гледал баща му да крачи неспокойно. Новият крал беше трийсетгодишен, добре сложен, красив като баща си и като него строен и висок.

— Чувам, че имаш намерение да ни напуснеш — рече Камлан. — Надявах се да служиш и на мен, както на баща ми.

— Негово величество е много снизходителен — Невин въздъхна пред необходимостта да лъже. — Но смъртта на баща ви нанесе тежък удар на мен, стареца. Нямам повече сили за дворцова служба, Ваше величество. Единственото, което желая, е да изкарам, колкото години ми остават, почитайки паметта на баща ви.

— Чудесно казано. Тогава за мен ще е удоволствие в знак на признание за дългогодишна служба, да те даря със земя близо до Кермор.

— Кралят е изключително великодушен, но нека запази такава чест за някой по-млад от мен. Имам роднини, които ще ме подслонят, а мислите на един старец се връщат към родата му.

След като напусна Кермор, Невин отиде в Канобейн да види Мейл и Гавра. По границата с Елдид се водеше открита война, но с вида си на опърпан стар билкар лесно мина през линиите и потегли покрай елдидския бряг. В един късен, златен летен ден, когато дивите рози цъфтяха край пътя, той стигна до дъна. Предишният герб на принцовете на Аберуин беше свален и на негово място висеше нов — чифт вкопчени язовци и мотото: Ние не пускаме .

Когато Невин въведе коня и мулето си вътре, Мейл ахна от изненада и изтича да го посрещне. Беше загорял от слънцето и енергичен. Широко засмян, той сграбчи ръката на Невин и я стисна между своите.