Катрин Кер - Магия за мрак

— Аз пък казвам, че в това надбягване залагат на губещия кон — рече Кадлеу. — Ако има някакво коварство, то зад него ще е принцесата, не принцът. Някои нейни приятели може да са повели отряд срещу Мейл.

— Така ли? Ами ако предположим, че философът не е мъртъв? Някой има ли представа къде може да се намира?

— Има много догадки, но онази, която най-вече се разпространява, е, че Мейл се намира при бунтовниците в Пирдон, които ще му дадат подслон, за да създадат неприятности в Елдид. За щастие са прекалено слаби, за да го подкрепят при опит да вземе трона — поне засега са слаби. В края на краищата човекът е бил принц, кой може да го обвини за това, че иска да си получи всичко обратно?

На сутринта Примила направи посещението си при принца и принцесата. Лицето на Камлада беше така измъчено, сякаш много нощи не бе спала; Огреторик просто изглеждаше объркан.

— Ваше височество, имам писмо за вас от баща ви.

Огреторик скочи като изстрелян с лък. Камлада се сви на стола си и загледа с широко разтворени очи как Примила връчва навитото на руло писмо.

— А къде си видяла баща ми?

— По пътищата. Негово височество знае, че често пътувам. Изглеждаше много разтревожен и като разбра, че отивам в Абернауд, ме помоли да взема писмото.

— Това е наистина печатът на Аберуин — каза Огреторик, като оглеждаше рулото. — Сигурно е онзи, който е бил у него, когато са го пленили.

Камлада го следеше, докато четеше писмото, и очите й разкриваха по-голям страх, отколкото подобаваше.

— Хубаво — рече най-сетне Огреторик, — това би трябвало да сложи край на слуховете, че сме го убили по пътя. Боя се, че губя контрол върху себе си, добра ми жено, но през последните седмици сърцето ми беше свито.

— Разбира се, Ваше височество. Без съмнение трудно сте понасяли тревогата за живота на баща ви.

— Така беше — каза го той, а също презрителният начин, по който хвърли писмото в полата на жена си, я убеди в искреността му.

Камлада отметна глава, взе писмото и го прочете. Примила виждаше промените в нейната аура, из която се вихреха като демони страх и подозрение.

— Е, доволна ли е милейди? — изрече ядно Огреторик.

— А милордът смятал ли е, че ще бъде другояче?

Когато очите им се срещнаха продължително, Примила се отвърна и се престори, че се възхищава от подредените наоколо цветя. След малко Огреторик отклони погледа си и изръмжа едва чуто.

— Позволете да ви придружа до вратата, добра госпожо — рече той. — Благодарен съм ви, че донесохте писмото.

Принцът мълча, докато се отдалечиха достатъчно, за да не ги чува принцесата.

— Можеш ли да ми кажеш къде се намира Мейл? — попита той.

— В Канобейн, Ваше височество.

— Предполагах, че може да е там, но слушай какво, не казвай на другиго, докато не уредя нещата. Любимата ми жена може да се попържи още на този огън.

Всяка сутрин Мейл и Гавра излизаха за дълга разходка покрай скалите и гледаха океана. Тъй като спомените за Канобейн го преследваха по време на пленничеството му, все още му се струваше невероятно, че е наистина там, че усеща как слънцето топли гърба му и че диша острата миризма на море. Често следобед се качваше на кулата и седеше до пепелта от фара, наблюдавайки пътя. Времето минаваше и той започна да се пита още колко ли дни доволство му остават. Всеки следващ ден без отговор от Абернауд беше лошо предзнаменование за дворцова интрига.

Но когато дойде, отговорът бе изненадващ. Намираше се в стаята си и с острие за писане чертаеше редове върху пергамент, когато Марил, синът на Аваскейн, се втурна вътре.

— Ваше височество, при вратите има двайсет и пет души и синът ви е с тях.

Без да помисли, Мейл грабна за оръжие мъничкото си джобно ножче и изтича навън, но бъркотията, която цареше, докато хората слизаха от конете си, беше съвсем дружелюбна. Не се затрудни да открие сред хората принца просто защото синът му невероятно приличаше на него. Усмихнат, Огреторик приближи и протегна ръка.

— Радвам се да те видя, татко. Цял живот съм слушал за теб, а сега най-сетне се срещаме.

— Така си е — Мейл прие протегнатата ръка.

— Писмото ти ме нарани. Наистина няма от какво да се боиш, кълна ти се.

— Тогава дворът трябва много да се е променил от времето, когато тръгнах оттам.

— Получих много безбожни съвети, ако това имаш предвид, но ще убия всеки, който вдигне ръка срещу теб.

Говореше така искрено, че Мейл едва не се разплака от облекчение.

— В такъв случай ти благодаря.