Катрин Кер - Магия за мрак

— Така си е, принце мой, но във всеки случай сърцето ми ликува, като ви виждам.

— И моето, като виждам теб. Ще ни подслониш ли?

— Какво? Разбира се, Ваше височество. Та вие идвате тъкмо навреме. Скуна току-що е проветрила стаите ви, както прави всяка пролет, така че вътре ще е чисто и приятно.

— Така ли е правила? Всяка пролет?

— Всяка пролет. Ние сме като язовци, принце мой. Не пускаме.

Мейл скочи от коня, сграбчи ръката на Аваскейн и я разтърси здраво. Когато видя в очите на принца сълзи, Аваскейн също се задави.

— Вече не съм принц — каза Мейл. — И смятам за своя чест да те нарека приятел. Ето, водя новата си съпруга и син и нека този път се помолим да съм се върнал у дома, за да остана.

Групата се източи в двора, а Егамин, Марил и Скуна изтичаха от броха да ги приветстват. Аваскейн се усмихна самодоволно на Егамин:

— Казвах ли ти, че ще се върне?

Изпита удовлетворение, че този път синът му с голямата си уста не намери какво да каже.

След приятен следобед и тържествена вечеря Аваскейн излезе да се погрижи за фара. Тъкмо когато небето започна да избледнява и да става бисерносиво, той изчатка искри с огнивото, запали праханта, сетне я раздуха, докато искрите заблизаха подпалките. Добави цепеници и най-сетне фарът започна да свети ярко и да изпраща сигнала си по посока към морето. Отиде до края на площадката и се загледа в броха, чиито прозорци весело светеха. Принцът си беше у дома. „Не го забравих и той не ме е забравил — мислеше той, — същински язовци сме и двамата.“ Светът беше добро място, изпълнено със справедливост. По-късно, когато пълната луна стигна връхната си точка, Мейл се качи на покрива. Пуфтящ, останал без дъх, принцът се облегна на предпазния парапет.

— Сигурно имаш дяволски здрави крака — рече той.

— О, след известно време свикваш.

Облегнаха се един до друг на перилото и се загледаха към морето, където вълните се пенеха като сребро на лунната светлина, разбивайки се в тясната ивица светъл плаж.

— Казах ли ти, че по време на пленничеството ме държаха на върха на една кула?

— Е, само като си помислиш. Там вие сте гледали надолу, а и аз тук съм правил същото.

— Точно така, но тук гледката е дяволски по-широка от онази, която аз имах. Искам да прекарам в Канобейн остатъка от живота си, но това зависи от принц Огреторик. Владението е негово, а не мое.

— Ако има наглостта да ви пропъди, тогава ще трябва да си търси друг пазач на фара — Аваскейн премисли известно време. — Вижте какво, брат ми има повече земя, отколкото може сам да обработва. Ще ни вземе, ако се стигне дотам.

— Благодаря ти. Мога да припечеля по нещо и като писмописец.

Двамата стояха и гледаха морето в дружеско мълчание.

— Между другото — попита Мейл, — имало ли е някакви кораби?

— Дяволски малко, но човек никога не знае кога някой ще има нужда от фара.

Тъй като Примила беше изградила цялата си стратегия на това да представи Мейл като неподходящ за дворцовите дела човек, тя настоя пред него да напише възможно най-откровено писмо до сина си и остана доволна от резултата.

Философът Мейл изпраща поздрави на Огреторик, принц на Аберуин и Канобейн и мой син. Ваше височество, досега не сме си разменяли и две думи, но на един баща подобава да е откровен със своята плът и кръв. Разбирам много добре, че искаш да запазиш положението и почестите, на които се радваш в двора на брат ми, Краля. Моето едничко желание е да стане така. След дългите години в пленничество аз съм се превърнал в смирен учен, негоден за изискванията на войната и властта. Не желая друго, освен да изживея остатъка от живота си в старата ми извънградска резиденция в Канобейн, или, ако така предпочита Негово височество, като обикновен селянин. Можете да ми изпратите отговора си чрез Примила, глава на бояджийската гилдия. Боя се за живота си в дворцовите кръгове. Нямам желание да вкуся от свободата само за да опитам отрова няколко седмици по-късно.

Когато тя свърши да чете, Мейл се облегна на стола си и се усмихна въпросително.

— Би трябвало да свърши чудесна работа — рече тя.

— Добре. Знаеш ли, че е много странно да си смирен пред собствения си син. Щом не им е достатъчно, че са се отказали от мен, сега аз абдикирам. Нещата трябва да са добре подредени, както би казал нашият Аваскейн.

Когато се върна в Абернауд, Примила изчака един ден, преди да връчи писмото, за да чуе текущите клюки. Тъй като из двора, а също из целия град се разпространяваха слухове без брой и чет, всичките й приятели имаха много да й разказват. Кралят наистина изпратил почетна охрана до границата да посрещне Мейл, но там те намерили само съветника на Кермор Невин и принц Кобрин, които им казали, че Мейл решил да пътува сам. Всички подозираха коварство, но от страна на Огреторик, а не на Кермор.