Катрин Кер - Магия за мрак

— Струва ми се добър избор за хора като нас — рече накрая Мейл.

— О, чуй се само, царствена моя любов. Хора като нас!

— Милейди забравя, че аз съм само един скромен философ. Нали когато свърша книгата си, жреците от храма ще поискат писарите да я препишат в петдесет екземпляра и ще получа по сребърник за всеки. Това, любов моя, е единственото ми богатство на този свят, така че нека се надяваме кланът на Ардин да не е алчен за зестра.

— Смятам, че ще приемат нейния дял от магазина ми и може би малко сребро.

— Дяволски добре. Когато едно момиче има философ за баща, то е родено без късмет.

На излизане от дъна Гавра срещна Невин, който дружески я хвана под ръка и я изпрати до магазина. Децата приготвяха вечеря в кухнята и те можеха да разговарят насаме. Невин сложи две големи цепеници в огнището и ги запали, щракайки с пръсти.

— Хладно е днес — отбеляза той. — Имам да ти кажа нещо наистина важно. Смятам, че имам добър шанс да уредя освобождаването на Мейл.

Гавра се задави и остана с отворена уста.

— Не му казвай все още — продължи старецът. — Не искам да му вдъхвам надежди, които може и да се разбият, но ще трябва да заминеш. Имаш твърде много неща да уреждаш, преди да тръгнеш.

— Да тръгна ли? Я стига, та Мейл ще иска ли да замина с него?

— Ако някога си се съмнявала дори за миг, това ще е първото глупаво нещо, което съм те виждал да правиш.

Внезапно Гавра изпита необходимост да седне. Тя се намести на една табуретка близо до огъня и сплете треперещите си ръце.

— Боя се, че няма как да постъпим с него, освен да го изпратим обратно в Елдид — рече Невин. — Искаш ли да заминеш?

Тя огледа рафтовете, помещението, всичко, за което беше работила така дълго. Освен това щеше да остави омъжената си дъщеря, а какво ли щеше да каже Думорик, когато му представи един непознат за негов баща?

— Знай — продължи старецът, — че най-вероятно ще живееш на западната граница на Елдид, а там няма свястна билкарка на много мили наоколо.

— Разбирам. Е, тогава бих могла да изградя нов магазин за Думорик и да оставя на Ебруа този. Това ще е великолепна зестра. По дяволите, в такъв случай ще можем да напишем брачния договор така, както ние искаме.

— Точно така. И най-вероятно ще трябва да издържаш и брилянтния си съпруг.

— Елдид започва да ми се струва интересен — тя вдигна поглед с усмивка. — Освен това аз, разбира се, обичам своя мъж.

По най-различни причини Невин реши да осигури освобождаването на Мейл през пролетта. Така например Кралят на Дивите го предупреди, че през зимата ще има много лоши бури. Но най-сериозната причина бе самият Мейл, който щеше да откаже да напусне затворничеството си, докато не види труда си преписан, както трябва, а тази задача щеше да отнеме месеци. Докато писарите в храма на Ум работеха върху книгата, Невин работеше върху Краля, чиято чест беше най-добрият съюзник на съветника.

За човек великодушен като Глин, Мейл представляваше огромно неудобство — прекалено трогателен да бъде убит, особено сега, след като учените жреци го възхваляваха като блестящ учен и украса за кралството. Когато реши, че моментът е подходящ, Невин направо помоли Глин да освободи Мейл и да му позволи да се върне без много шум в Елдид.

— Така наистина ще е най-добре, съветнико. Опитай се да измислиш някаква причина за освобождаването му с чест. Да бъда проклет, ако оставя Елдид да се присмива над слабостта ми, но не мога да понеса мисълта принцът да продължава да плесенясва в кулата.

Накрая въстанието в Пирдон осигури нужната причина. За да вкара бунтовниците в пътя, Елдид имаше отчаяна нужда от спокойно лято и предложи на Глин злато, за да не прави набези. Глин не само прие подкупа, но потвърди тържествено ангажимента си, като предложи да освободи пленника си в замяна на символичните десет коня. След продължителна размяна на хералди и малко странно опъване от страна на Елдид сделката беше сключена и подписана. Едва тогава Невин каза на Мейл за големия му късмет, а по това време зимата вече клонеше към пролет.

Когато отиде в стаята на върха на кулата, Невин го намери да милва екземпляр от книгата си, подвързана в кожа и прилежно написана с островърхия почерк на храмовите писари. Принцът беше така развълнуван да му я покаже, че едва след половин час старецът успя да стигне до действителната причина за идването си.

— Най-голямото чудо е, че Кралят ще субсидира още двайсет екземпляра — свърши да говори Мейл. — Да знаеш защо?