Катрин Кер - Магия за мрак

— В такъв случай, милейди, много съм поласкана.

С усмивка Камлада посочи тапицирано столче за крака близо до своя стол. Примила послушно седна и почака дамата да я огледа.

— Целия си живот съм прекарала в двора — забеляза Камлада. — Съмнявам се, че този подарък е само мил жест от твоя страна. Каква услуга искаш от съпруга ми?

— Съвсем малка. Искам само да не забравя за моето съществуване. Трябва да знаете, че на западната граница има някои много редки растения за бои. Бих искала един ден нашата гилдия да има правото да ги събира и използва, макар гилдията на Аберуин да има първа право върху тях. В края на краищата принцът управлява както Аберуин, така и Канобейн.

— Принц ли? Та той все още не е принц.

— Е, като се имат предвид обстоятелствата, е повече принц от баща си.

Камлада стана рязко и отиде до прозореца, следвана от териера, който вървеше близо до полите й.

— Да не развалих настроението на милейди? — попита Примила. — Смирено прося извинение.

— Само ми напомни за истината. Никой не знае какво място заема съпругът ми и какво ни принадлежи. Сигурно не си срещала принцеса Мадиан.

— Наистина не съм имала тази чест, но съм чувала, че била сладка и предана съпруга.

— Беше. Всички я обожаваха, но какво й донесе това? Толкова я съжалявах, а сега вече е мъртва.

— Вие по право би трябвало да имате нейния ранг.

— Докато свекърът ми е жив, аз нямам никакъв ранг, добра жено. О, звучи ужасно, но наистина много ме е страх. С мен може да се случи същото, каквото и с Мадиан — да се въртя из двора, без каквото и да е влияние, а Кралят дори не ме обича така, както обичаше нея.

— Разбирам страховете на милейди.

Примила разбра и друго — Огреторик не бе виждал своя баща, но се виждаше с жена си всяка нощ. Тя реши, че ще е добре веднага да се свърже с Невин чрез огъня и да му съобщи отровната новинка, която научи.

Като най-доверен съветник на крал Глин Невин разполагаше с права, далеч надминаващи тези на обикновения царедворец. Още щом свърши разговора с Примила, той отиде в кралските покои, без дори да изпрати паж. В миналото често се бе колебал дали е редно да дава на Краля военни сведения, получени чрез деомер. Сега реши, че трябва, защото претенциите на елдидеца върху трона бяха толкова неоснователни, че си беше чист узурпатор. Когато влезе, установи, че има и друг посетител, принц Кобрин, сега началник на Кралската гвардия. На двайсет и една години Кобрин беше висок, строен и красив, и толкова приличаше на Данин, че понякога двамата с Краля изпитваха болка, като го гледаха.

— По спешна работа ли сте, милорд? — попита Кобрин. — Мога да освободя Негово величество от присъствието си.

— Наистина е спешна, но засяга и вас — Невин се поклони на Глин, който стоеше до огнището. — Елдид сключва огромен заем с майсторите на гилдиите в Абернауд. Само едно е мястото, където той може да похарчи толкова много пари — по нашите граници.

— Така значи — рече Кралят. — Питах се колко дълго можем да доим сълзи за принца заложник. Е, Кобрин, това означава, че трябва да променим стратегията си на летните военни действия до последна подробност. Хъм… обзалагам се, че Елдид ще пресече с войската си границата ни, преди да сме получили официално съобщение, че се отрича от сина си. Затова не ми е нужен деомер.

— Точно така — Кобрин се засмя и в смеха му се долавяше ръмженето на вълк. — Но ние ще приготвим изненада за копелдаците.

— Ваше величество — намеси се Невин, — ще изпълните ли заканата си да обесите принц Мейл?

Глин потри брадичка с опакото на ръката си, докато премисляше какво да отговори. С възрастта масивното му лице бе станало квадратно и пълно, а по бузите му имаше червенина.

— Ще е много мъчително да обеся безпомощен човек, но може да не ми остане избор. Няма да правя нищо, докато не получа официалното съобщение, че е лишен от права. Елдидецът може да промени намерението си, а веднъж обесим ли принца, няма да има как да го върнем от мъртвите.

Същата седмица принц Кобрин поведе петстотин души по крайбрежния път към границата с Елдид, подкрепени с товарни кораби и бойни галери. След тревожни три седмици се върнаха вестители — бяха спечелили голяма победа над една силно изненадана елдидска войска. Два дни по-късно пристигна хералд от Краля на Елдид с писмо, в което официално се отказваше от Мейл и слагаше на негово място сина му Огреторик. Невин отиде веднага да уведоми Мейл.

Намери бившия вече принц седнал до писалището си, върху което се трупаха любимите книги на затворника и бяха пръснати листове пергамент — началото на Мейловия коментар върху „Етика“ на грегинския мъдрец Рийстолин. Невин беше убеден, че коментарът ще бъде отличен, стига Мейл да доживее да го свърши. На трийсет и четири години, принцът беше рано посивял, в гарвановочерната му коса имаше дебели сиви кичури.