Катрин Кер - Магия за мрак

— При това половината от Пирдон е все още гора — отбеляза Глин. — Притиснат ли го, може да потъне с хората си сред дърветата, а сетне отново да се появи и да атакува из засада. Като че ли има голяма войска. Хъм. Питам се: дали не получава пари от Кантрей?

— Няма ни най-малко да се изненадам, Ваше величество — отвърна Невин. — А няма да е зле и ние да му изпратим малко.

През остатъка от лятото границата с Елдид остана спокойна, а към есента започна да изглежда, че макар да му предстоеше още дълго да се сражава, шансовете за успех на Кунол бяха големи. Когато Глин изпращаше на въстаника послания, те бяха адресирани към Кунол, Крал на Пирдон. И най-накрая, като последен жест в знак на кралска почит Глин сгоди шестгодишната дъщеря на принц Кобрин за седемгодишния син на Кунол, за което той се отплати, като засили набезите си в Елдид. И макар всичко да завърши толкова добре за Кермор, сърцето на Невин се късаше от мъка. Не се виждаше краят на тази война и кралството се раздираше на парчета пред очите му.

В един влажен и дъждовен есенен ден Невин се качи на кулата да види Мейл, който все така работеше върху своите коментари. Както обикновено става в подобни случаи, работата се разрастваше и се превръщаше в нещо много по-голямо от въведение към мислите на Рийстолин, какъвто беше първоначалният замисъл на автора.

— Тази забележка ще свърши като цяла дяволска глава! — Мейл заби перото в мастилницата с такава сила, че тръстиката едва не се счупи.

— Както става с много от твоите забележки, но пък главите са добри.

— Зависи какво разбираш под най-голямо добро. Въпреки че са блестящи, доводите на Рийстолин не ме задоволяват напълно. Категориите му са малко ограничени.

— Вас, философите, дяволски ви бива да размножавате категориите.

— Философ ли? О, богове, не бих се нарекъл такъв.

— А какъв, по дяволите, си тогава?

Мейл разтвори уста в изумление. Невин се засмя, а той смутено се присъедини към него, после додаде:

— Наистина, какво друго? В продължение на двайсет години се смятах за воин, хапех юздечката като боен кон и копнеех да съм свободен, за да се бия отново. Лъгал съм се поне през десет от тях. Та аз се чудя дали бих могъл някога отново да тръгна на война. Представям си как седя на седлото и се чудя какво е имал предвид Рийстолин с думата „край“, докато някой вземе да ми го осигури.

— Не изглеждаш недоволен.

Мейл приближи до прозореца, по който дъждът се стичаше сребристосив, досущ като косата му.

— Изгледът оттук е различен от всички, които съм имал преди. Човек не вижда нещата така ясно, както в прахта на бойното поле — Мейл прилепи бузата си към хладното стъкло и погледна надолу. — Знаеш ли кое е дяволски странно? Ако не се притеснявах толкова за Гавра и децата, щях да съм щастлив тук.

Невин усети как деомерът го връхлетя и зашемети, карайки го да осъзнае, че е време Мейл да бъде освободен. Той можеше да е свободен, защото бе приел да бъде затворник.

— Кажи ми нещо. Би ли се оженил за Гавра, ако имаш тази възможност?

— Разбира се. Защо да не се оженя? За мен няма повече място в кралски двор. Бих могъл също така да узаконя децата ни, стига да имам възможност да го направя. Аз наистина съм философ. Обсъждам безнадеждното и невъзможното.

Невин излезе от стаята на Мейл, мислейки за времето. Тъй като покрай морския бряг рядко валеше дъжд, пътуването през цялата зима беше нещо възможно, макар и неприятно. Отиде право в своите покои и се свърза с Примила чрез огъня.

Магазинът на Гавра заемаше предната половина на една къща срещу кръчмата на брат й. Всяка сутрин, когато излизаше за работа, тя оглеждаше рафтовете, отрупани с билки, буретата, гърнетата, изсушения крокодил, който висеше под стряхата. Моята къща, мислеше тя, и моят магазин. Това е мое, само мое. Едва ли много жени в Кермор притежаваха имот на свое име, а не на името на съпруг или брат. Зимата се задаваше и тя посрещаше много клиенти с треска и кашлица, измръзвания и болки в кокалите, така че работеше дълго в предната стая. Имаше и още един въпрос, с който трябваше да се занимае — годежа на Ебруа. Себе си остави да бъде ръководена от любовта, но беше решена да постигне солиден, уреден по всички правила брак за дъщеря си.

За щастие момчето, на което самата Ебруа гледаше благосклонно, беше почтен шестнайсетгодишен син на богато семейство, което търгуваше с щавени кожи. След като обсъди официалния годеж с бащата на момчето, тя отиде в дъна да разговаря с Мейл. В известен смисъл това беше празна работа; той не бе виждал семейството на Ардин, а дъщеря си — само от голямо разстояние. Но Мейл я изслуша сериозно, впрягайки блестящия си ум в проблема с такова напрежение, че тя разбра — също като нея, той искаше да изглежда така, сякаш имат някакъв нормален съвместен живот.