Катрин Кер - Магия за мрак

— Имам дяволски лоши новини за теб — рече Невин.

— Отказали са се от мен? — говореше равно, дори сухо. — Помислих, че натам върви, след като чух стражата да разговаря за война на границата.

— Боя се, че е вярно.

— Е, тогава идеите на Рийстолин за добродетелта ще ми свършат добра работа. Излиза, че единственото предназначение на живота ми е било да умра достойно долу на пазарния площад. Бих казал, че в този смисъл силата на духа ще е най-подходящата добродетел, ти как мислиш?

— Слушай. Готов съм да използвам цялото си влияние и ако то значи нещо, ти няма да увиснеш на въжето.

— Е, това ми дава надежда. А може би ще е по-добре да ме обесят и да замина свободен в Отвъдните земи, вместо да седя и да плесенясвам тук. Знаеш ли, че съм тук повече време, отколкото съм бил принц на Елдид. Представи си. Повече от половината ми живот е минал като гостенин на Глин.

— Обзалагам се, че свободата на Отвъдните земи няма да изглежда така привлекателна, когато палачът ти сложи примката около шията. Ще се върна веднага след като говоря с Краля.

Поради дворцовите дела Невин можа да разговаря насаме с Негово величество едва в късния следобед. Излязоха навън в градината зад броха. Край декоративния поток една върба бе спуснала вейки във водата; розите бяха напъпили с кървавочервени цветове, едничкото цветно петно в мъничкия парк, внимателно планиран така, че да изглежда диворастящ.

— Дошъл съм да моля за живота на Мейл, Ваше величество — рече Невин.

— Знаех, че ще дойдеш. Склонен съм да го освободя и да го пусна да си ходи, но не виждам как да го направя, никак не виждам. Там той ще е ожесточен враг, а и най-лошото от всичко е как ще изтълкува елдидецът моята милост? Без съмнение като слабост, а не мога да си го позволя. Въпрос на чест е.

— Негово величество е прав, че не може да го освободи, но той би могъл да е полезен отново в бъдеще.

— Може и да бъде, но пак повтарям, няма ли да го приеме Елдид като слабост?

— Боговете ще го приемат за сила. Чие мнение цени повече Негово величество?

Глин откъсна една роза, сложи я в свитата си като чашка мазолеста широка длан и се замисли, леко намръщен.

— Ваше величество? — обади се Невин. — Направо ви моля за живота му.

Глин въздъхна и му подаде розата.

— Добре тогава. Не мога да ти откажа след всичко, което си направил за мен. Елдидецът има наследници колкото люпилото на хитра стара кокошка, но кой знае? Може да дойде ден, когато ще съжалява, че се е отказал от Мейл.

Тъй като Гавра се радваше на благоразположението и покровителството на най-важния кралски съветник, работата й в града се бе развила. Сега притежаваше къща и магазин в квартала на търговците и печелеше достатъчно пари да издържа себе си и двете си деца, копелетата на принца, Ебруа и Думорик. В продължение на години Гавра бе понасяла клюката, която я клеймеше като пачавра, която ражда от всякакви мъже, които хареса, защото така беше по-добре, отколкото децата й да бъдат заклани като наследници на вражеска династия. Сега, след като официално лишиха Мейл от правата му, тя се чудеше дали да не каже на децата истината, но не намираше смисъл в това. Нали не бяха виждали баща си, макар и да живееше на по-малко от две мили от тях.

Предполагаше, че хората, които охраняват Мейл, знаеха, че е негова любовница, но си държаха езиците зад зъбите. Това се дължеше отчасти на мъжко съчувствие към скучния му живот, но преди всичко на ужаса, който изпитваха от онова, с което Невин би ги наказал, ако издадяха тайната. Когато този ден отиде в стаята на кулата, дори я поздравиха за помилването на принца.

Още щом влезе, тя се хвърли в обятията на Мейл. За момент се притискаха един към друг и тя усети, че той трепери.

— Благодари на всички богове, че ще живееш — рече накрая Гавра.

— Ти какво мислиш, че правя — замълча, за да я целуне. — О, бедна моя любов, ти заслужаваш истински съпруг и щастлив живот, не човек като мен.

— Животът ми е бил достатъчно щастлив просто защото знаех, че ме обичаш.

Той отново я целуна и тя се притисна към него, усещайки, че са досущ две изплашени деца, прегърнали се в изпълнена с кошмари тъмнина. Невин няма да остави да го обесят, мислеше тя, но, о, Богиньо скъпа, докога ли ще живее милият старец?

След три години тежки боеве, след като пограничната война с Елдид бе стигнала до патова ситуация, в средата на лятото се случи нещо, за което нито една от трите страни не беше готова — провинция Пирдон въстана срещу трона на Елдид. В галоп шпионите на Глин донесоха новината, че става въпрос за истинско въстание, изглежда, при това успешно. В лицето на Кунол, преди това гуербрет Дън Требик, въстаническите сили имали блестящ водач и хората му шушукали, че владеел деомера.